[RG®]

Маркус Кройц, в. „Ханделсблат“

Раз, два, три и вече е мое. Присвояването на графични и дизайнерски елементи от чужди уебстраници или дори на цели страници очевидно все повече излиза на мода. Това доказват не само безброй примери на имитация, поместени в американската страница www.pirates-sites.com. Експертите също отчитат съществено увеличение на този вид онлайн плагиатство. „Кражбите на дизайн в интернет скочиха рязко“, казва адвокатът Нико Хертинг от Берлин. Причината за този тенденция е, че оформлението на външния вид се оказва решаващ фактор за успеха в интернет. Печалби се генерират само там, където успешно е създадена емоционална връзка между човека и компютъра, където е постигната оптическа и емоционална наслада. Заради това и ефективното прив­личане на уебпосетителя струва много пари. И тук обаче ще се намерят хора, които не желаят да плащат за подобно нещо. Те просто копират чуждите дизайнерски концепции върху собствен интернет адрес.

„Подобни случаи зачестяват“

потвърждава и Йохен Шлайер, творчески директор на интернет агенцията „Денкверк“ (Denkwerk­) в Кьолн, сред чиито клиенти са водещият производител на мобилни телефони Nokia и големият туроператор Thomas Cook. „Съществува голяма доза криминален елемент в тези начинания. Изглежда, вече никой не приема сериозно предупреждението за защита на авторските права“, изтъква Шлайер. Наскоро неговата агенция хванала плагиат, който копирал едно към едно интернет страница. Но в повечето случаи, обяснява Шлайер, обвиненията впоследствие потъват в небитието. В конкретния случай в „Денкфабрик“ получили извинителен имейл от уличения, в който той си измил ръцете и обвинил своя провайдър, че е откраднал страницата без неговото знание.
Междувременно случаите попадат вече и в полезрението на съда, което е още едно доказателство за умножаващите се кражби на дизайн. Но за удивление на засегнатите от имитаторите компании областният съд в град Хам пуска един интернет плагиат да се измъкне невредим. Без изричното авторово разрешение той свалил на собствената си страница три графики и десетки дигитални снимки.
За съдиите от Хам обаче това е без значение. Те не констатират нарушение на авторското право, тъй като липсва нужната „творческа“ собственост. Колегите им от Хамбург пък реагираха резервирано към дизайнер, повдигнал съдебен иск срещу имитатор на създаденото от него GSM лого „заек върху кокошка“. Де факто и лога за мобилни телефони могат да попадат под правна защита като творби на приложното изкуство, декларираха съдиите. Но не и банални, ежедневни и отдавна поз­нати изображения без капка индивидуалност и изразност.

Погледнато юридически

проблемът е в това, че графичният потребителски интерфейс постоянно може да бъде променян, обяснява адвокатът Алики Бусе от мюнхенската кантора „Бусе и партньори“ (Busse & Partner). Компютърните програми и съдържанието на базите данни наистина са защитени от закона. Когато обаче се откраднат елементи от дизайна, няма престъпление, доколкото не става дума за т.нар. сорс код. Под сорс код се има предвид съответният програмен код, който се грижи една снимка действително да се появи на определено място и по определен начин върху потребителския интерфейс. Но вече могат да се копират и цели уебстраници, без да се засяга изградената зад тях софтуерна структура и следователно без да се засяга това, което по мнението на юристите е същинското творческо постижение. „Интернет съдържанията отчасти са много лесни за копиране. Заради това и интересът към такива посегателства е много висок“, казва адвокатът Маркус Шрайбауер от дюселдорфското бюро на кантората „Ловелс“ (Lovells).
Горчивото от гледна точка на бизнеса заключение води до свобода на имитацията, която има мащабни последствия. Но дори и да допуснем, че съдилищата биха признали принципно интелектуалната собственост върху интернет дизайна, то пак в конкретния случай трябва да се докаже обвинението в плагиатство - една доста трудна задача не само в интернет, но и в реалния свят. Или както казва Бусе: „Ако променя например улея на една кана за чай, това може дотолкова да промени вида на целия продукт, че всички останали съчетания да избледнеят.“
Юридически най-лесно могат да бъдат подведени под отговорност тези интернет имитатори, които извършват

Посегателство върху чужди търговски марки

Това, разбира се, знаят и самите плагиати. „Колкото по-силна е марката, толкова по-малко страници биха си поз­волили да свалят дизайна едно към едно. Но когато компанията е по-неизвестна, имитаторът си мисли, че никой няма да го разкрие“, смята Йохен Шлайер. Вече се забелязва и друго - предприемачите, които са платили петцифрени и дори шестцифрени суми за присъствието си в интернет, стават все по-бдителни и предпазливи. „Заради интернет пиратството някои фирми се принудиха да регистрират в патентното ведомство уебдизайна си като индуст­риален дизайн“, казва Маркус Шрайбауер. В този случай съответните интернет страници се заснемат и регистрират като запазен знак в службата по търговските марки.
Практическият смисъл от използването на този нов юридически подход тепърва предстои. Досега нито един германски съд не е осъдил някого за плагиатство в глобалната мрежа въз основа на защитен търговски дизайн. Всъщност и самите съдилища не са задължени, както посочва Шрайбхауер, да гледат положително на творческото постижение при възможни посегателства върху авторското право само защото службата за търговските марки е приела дадена интернет страница като търговски дизайн. Така че предстои да се види дали принципът „колкото повече, толкова по-доб­ре“ ще е валиден в юридическата сфера.

в. Капитал

[iDesign-er]

Адресът на сайта май не е www.pirates-sites.com, а www.pirated-sites.com . :)

[RG®]

Благодаря за навременната и правилна намеса!

:-)


П. П.

Материалът е илюстриран с нещо, което беше открито от Грфллик.

Онова, за певицата.