[RG®]

Рисуван герой

Техниката няма да измести хората, категоричен е работещият за "Пиксар" български аниматор Антони Христов


"Колите", това е името на последния хит на аниматорите от "Пиксар", който ще щурмува киносалоните в Европа от 4 август. В Щатите той тръгна в средата на юни и вече събра близо четвърт милион долара приходи, но тъй като доскоро светът беше футбол, на Стария континент филмът идва едва сега.

Ако се питате: "Абе, кои бяха тези "Пиксар"?", подсказвам - това са хората, стоящи зад най-забележителните анимационни филми през последните години - "Играта на играчките", "Таласъми ООД", "Търсенето на Немо", "Феноменалните" и т.н. Не без чувство за национална гордост бих искал да отбележа, че в екипа от хора, ангажирани в "Колите", има и българин. При това Антони Христов е натоварен с една от най-отговорните мисии - да измисли визията на природните картини във филма. Като гледате филма, ще разберете за каква колосална задача говорим, ще оцените и как се е справил Антони.

Писмо от Америка

Иначе реализацията на американска мечта на българския аниматор започва по класическия начин. Роден в София през 1961 г., един месец преди дипломирането си той изненадва близки, роднини и познати, като напуска нелегално страната. Шест месеца прекарва в лагер за емигранти в Австрия и в крайна сметка стига до страната на неограничените възможности - САЩ. Първоначално работи като сервитьор, мияч на чинии, просто класика. След като научава езика обаче, решава, че е крайно време да се прехранва с това, което умее най-добре - рисуването.

"Първо ми дадоха шанс в малки компании, предимно в реклами, така създадох първите си контакти", връща лентата назад Антони. В една такава фирма през 1988 г. среща човекът, който ще промени живота му - Ралф Екълстън, който впоследствие започна работа в "Пиксар" и става художествен директор на първия им успешен филм "Играта на играчките".

Търсенето на Антони

Двамата дълги години планират да работят съвместно, но пътищата им все се разминават. "Накрая нещата се подредиха за "Търсенето на Немо" - аз не бях обвързан с друга компания, а те търсеха хора за този проект", спомня си Антони. "Това беше и една от многото случки, която ме научи винаги да уважавам хората и да запазвам добрите си отношения с тях, защото не знаеш в кой момент от кого можеш да имаш нужда от помощ", споделя една от житейските си философии българския аниматор. След "Търсенето на Немо" нещата започват да се подреждат и следват ангажименти в "Феноменалните" и вече споменатия "Колите".

Що се отнася до моето запознанство с Антони, то стана по телефона по идея на разпространителя на "Колите" у нас "Съни филмс". От компанията прецениха, че личността и историята на историята на Антони Христов представляват интерес - констатация, с която се съгласих минути след началото на нашия разговор. Докато си мислех, че първият ми въпрос хич не е оригинален, се чух да казвам:

Вече 25 години сте в Америка, минали сте през много компании и работодатели - усетихте ли някакво по-различно отношение заради това, че сте чужденец? (И интервюто започна...)

- Лично аз не съм почувствал такова нещо. Има обаче един друг момент, че ако човек търси обяснението на неуспехите си извън себе си, винаги може да си избере тази причина. Честно казано, днес в България има много повече антиамериканизъм, отколкото в САЩ чувства против България или българите.

Конкретният повод да ви потърсим беше ангажиментът ви към новия хит на "Пиксар" "Колите". В какво се състоеше вашата работа по него?

- Аз отговарях за създаването на природните сцени (планини, водопади, пътища, пейзажи). Дизайнът на града, в който се развива действието, се правеше от друг. Моят ангажимент към филма беше в последната една година от работата по него, а целият проект се подготвя пет-шест години. Това между другото е филмът на "Пиксар", който е правен най-дълго. След "Търсенето на Немо" станах доста популярен между продуцентите в "Пиксар", защото измислихме много неща. Ангажираха ме в различни проекти и нямах възможност да започна някой филм от началото.

Истерията" по "Колите", която обхвана САЩ, все още не е стигнала до България. Как бихте представили филма накратко?

- "Колите" е различен "Пиксар" филм и няма нищо общо с предишните проекти. Компанията обаче пак оставя своя почерк, като представя душевен, красив и мил филм. Филмът изобразява това, което ми харесва най-много в Америка - свободата. Не говоря за политическата свобода, а за пространството, дори и като природа. Да вземе например отворените пространства на пустинята, американския Запад, Аризона. Това е едно невероятно красиво и екзотично място, което е много различно от Европа и България. Та мисълта ми беше, че природата в "Колите" е фантастична, нещо различно, което не сме виждали в България. При това всичко е качествено направено с внимание към всеки детайл. Иначе филмът е невероятно забавен и смешен.

Смятате ли, че филмът има нужните качества, за да се превърне в поредния касов хит на "Пиксар"?

- Абсолютно съм убеден в това нещо. В Щатите се представи много добре, въпреки че беше пуснат по време на световното първенство по футбол. Наистина тук интересът не е толкова голям към това събитие, но все пак се отрази, особено по отношение на публиката, която е от страни, в които играта е популярна. Това беше подценено от разпространителите, докато в Европа стана причина да се отложи премиерата.

Колко души са ангажирани в един такъв проект?

- В момента, когато са най-много, защото в различни етапи от работата има нужда от различен брой хора, се ангажират над 200 души.

Живеете и работите в Америка, имате ли поглед върху съвременната българска анимация?

- Получавам по мейла и пощата работи на български аниматори. Някои от нещата са много интересни, съвременни и като технологии, и като визия. Проблемът е, че нещата не са много по-различни от типичната европейска анимация. Разликата между американската и европейската е, че американската е повече като световното първенство по футбол, а европейската е повече като олимпийска дисциплина. Европейците търсят художествена изява, анимацията е елитна, не е насочена към всички. Тя прилича на изложба, насочена към определен кръг хора.

При това положение какъв е шансът на българските аниматори да пробият?

- Не мога да дам рецепта, защото не съм достатъчно запознат, но според мен проблемът не е толкова в качеството на аниматорите, колкото с цялата система в Европа. Преди няколко години в интервю за "Търсенето на Немо" ме попитаха: "Каква е целта на киното - да образова или да забавлява?" Аз отговорих: "Да направи пари", което изненада много журналистката, защото тя не очакваше този отговор. В Европа наистина киното има някакви мисия, докато в Щатите е бизнес и ние искаме колкото може повече хора да видят нашия продукт. Затова го правим забавно, интересно, красиво, имаме икономически интерес. В Европа филмовата индустрия се подпомага от държавата има дотации, държавно финансиране. За мен от там идва проблемът, а не от качеството на кадрите.

През последните години анимацията се развива с бурни темпове най-вече заради новите технологии. Как виждате нейното бъдеще?

- Честно казано, от двадесет години се говори как с навлизането на технологиите все по-бързо и лесно ще се правят анимационни филми и ще има по-малка нужда от хора. Единственото, което се променя, е качеството на крайния продукт. Пак същото количество хора се ангажират. Променят се само очакванията на публиката и режисьорът има възможност да им го предложи. Така се вдига летвата и е съответно предизвикателство към следващия филм.

Винаги е интересен един външен поглед - как ви се струва България през последните години?

- Според мен промените са много положителни и се гордея с това, което става. Ходя в България всяка година, по възможност и два пъти годишно. Определено имам намерение да се върна да живея там, като пораснат децата ми. Виждам как ставаме по-европейски и по-европейски. Иначе като цяло американците почти нямат отношение към България, но тези, които имат, е положително.

За вас лично кое е най-дразнещото в България сега?

- Стандартните неща. Отношенията между хората не са нивото както на Запад. Останало ни е от социализма - да сме много близки до нашите близки и много враждебни към непознатите. Това е нашата наследствена мнителност. Много ми харесва това, че роднините и приятелите ти са ни близки, но не ми харесва, че непознатия го приемаш като потенциален враг. Аз това го приемам нормално, но много от моите познати българи извън страната ги дразни, когато се прибират.

Какви са следващите ви ангажименти?

- Имам много работа, дърпат ме в различни посоки, сега работя по един филм, който ще излезе през 2008 г., но нямам право да дам подробности по него. Графикът е много интензивен и имаме хубави проекти за бъдещето. Като цяло това, което не спира да ме удивлява в "Пиксар", е творческата енергия и разнообразието от идеи. Хората тук са на невероятно ниво, умни, колегиални и е удоволствие и чест в известен смисъл да се работи с тях.

Имате ли любим анимационен герой и защо точно него харесвате?

- Да, имам и това е Уди от "Играта на играчките", защото ми напомня за мен като малък. Той постоянно прави грешки, но иска да е добър, да помогне, но накрая всичко се подрежда. В крайна сметка най-важното е каква е била целта ти, а не толкова крайният резултат.

в. Дневник