Graphilla.com :: Преглед на тема - Едно пътуване през Доломитите, Юли 2008
 

Graphilla.com Форуми

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори
   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Едно пътуване през Доломитите, Юли 2008
Иди на страница 1, 2  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Graphilla.com Форуми -> Фотография, фотоманипулация и ретуш
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
snooper
Mountain Wolf


Регистриран на: 15 Фев 2004
Мнения: 3408
Местожителство: под небето

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 5:00 am    Заглавие: Едно пътуване през Доломитите, Юли 2008 Отговорете с цитат

Една тема, която не беше мислена като пътепис, но сядайки да я публикувам си прослушах записите от mp3-плеъра и... нахвърлях набързо история на показаните кадри, която започвам сега:

Вметки:
1. За който няма време и нерви да чете или просто иска да гледа само кадрите на черен фон, галерия тук - http://verticalshot.com/images/Dolomites2008/ Всичко е заснето с камера Canon 20D, обективи 17-40/4L и 70-200/4L, в нито един кадър не е намесван HDR software, използвам градиентни ND филтри на Sighn Ray по време на снимачния процес.


2. Показвам първата половина от проекта ми за източните Алпи - втората предстои да бъде заснета в период от още 2 до 3 седмици в Юлийските Алпи в Словения и Италия. Живот и Здраве се надявам да потегля след месец за да хвана златната есен. Не бях предвидил да търся спонсори за този проект точно и не го правя досега, но откровено казано покрай този и още един проект не ми остана много време да работя с клиенти това лято. Така и без това "тънкият" бюджет за Словения е под въпрос. Ако някоя готина фирма с Графилци реши да удари едно рамо - аз знам как да върна жеста - идват календари, идва и време за други снимания.
Благодаря предварително!



Преди 2 години един пленер и един проект из природата на България обърнаха на 180 градуса интересите ми във фотографията от студийни портрети и реклама към чисто аутдоор снимане на екстремни спортове и планини. Тогава се роди идеята за това пътуване из Доломитите и Юлийските Алпи, но изглеждаше неосъществима без някои неща - започнах да уча работа с въжен и метален инвентар, да се катеря, прекарах близо половин година като портретен фотограф без почивен в Щатите за да си оправя английския и да пътувам свободно. Обнових инвентара си за планина доколкото можах, поработих в аванс за да финансирам два проекта и така първия ден от юли, подстриган като за казарма, пристигнах под масива на Чивета в Доломитите, Италия след 24 часово пътуване с автобус, влак и на стоп през планината. Две години след идеята това беше факт, най-после!

ден първи:
Да, бях там... най-после, сам и щастлив. Имаше само неколцина човека наоколо, двама стари туристи с ранички ме гледаха стреснато - ухилен, 21 годишен тип с брада и 35-килограмова система от раница и калъфи на гърба, ходех бодро обаче. Усещах свежестта на следобедния дъжд, не предполагах още колко дъждове и бури ме чакат в следващите 3 седмици. Разпънах палатката си в къмпинга до реката под 3 големи бора и отидох на първото си снимане в района, заваля ме дъжд отново и използвах да огледам районът за сутрешни локации, избрах една и се запътих надолу.

ден втори:
Нощите по това време на годината са кратки, ако целта ти е снимане. Вечер светлина има по високото до 9:30, след слизане по скалите и вечеря си лягаш към 11-12 и навиваш будилника за 4:00 - светлината е прекрасна между 5:20 и 6 - ставане в 5 е немислимо късно.
И така, в първата си сутрин закрачих под светлината от челника към избраното предната вечер място, през нощта беше валяло из ведро и трвата до кръста правеше обувките ми да преливат отгоре надолу, язък за импрегнатора в джоба на раницата. Песните на сръндаците в гората отекваха на километри, но не бяха адресирани към мен, за щастие - харесвам ги в друг аспект... Мокрите ми крака потреперваха и с облекчение намерих място за статива на близкия хълм, в 5:20 започна моето реално снимане около Чивета. Ето това бях чакал толкова време, макар все още да се намирах по-ниско от търсеното, все още.

...1. Монте Чивета 3220м
...


отново ден втори:
След сутрешното снимане заваля, грешка, небето се разля... късно следобед една пролука в облаците ме пусна да изляза от палатката и да реша да потегля на оглед в друга посока. По път отново заваля, някъде нагоре по маршрута видях своя кадър за днес, монтирах камерата и я завих с дъждобрана, скрих се в гората и зачаках. Към 8 дойде моето време, облаците се изчистваха под светлината на отиващото си слънце по странен, бих казал присъщ по-скоро за вулканите начин...



...2. Монте Пелмо 3168м
...

...3. Монте Пелмо 3168м
...


дни втори и трети:
Вали, едно безрезултатно снимане и два дни в четене на книги. В кратката пауза за разходка срещам колония мармоти, съседстващи с крави от рекламите на Милка, идилия. Абсурдно е в ден трети да потегля нагоре и стоя... на котва.

ден четвърти:
Небето се изчисти сутринта и е време да потеглям, един час пренареждане на багаж, закуска и... право нагоре! Целта ми е малка хижа в подножието на известната 1000-метрова Централна стена на Чивета от другата страна на планината - икона за алпийското катерене. Бюджетът ми не беше на западен фотограф с шерп и чадър, та не позволяваше да ползвам всички удобства на хижите, имах заредена храна и прекрасните 35кг се клатушкаха на гърба ми нагоре, постоянно туристи ме питаха колко тежи... не знаех, че през всеки ден на преход занапред ще получавам същия въпрос. По обед започвам траверса по сипея под Централна стена, камъните падат на минута-две и усещам как несъзнателно затягам каската си все по-плътно. В последните 4 часа не срещам нито един, човек, животно или каквото и да било, малкото останал сняг прави животът ми без котки черен. След 8-часов, неприлично красив и изтощителен преход най-после съм там. Раницата почти сама пада от гърба ми на пода и се настанявам, равносметката - кръвоизлив на дясното коляно и нужда от неприлично дълъг сън, какъвто не ми се полага. по--късно заваля... за щастие след мен. Вечерното снимане е безрезултатно откъм кадри, но един полезен оглед.

ден пети:
Предварително се бях извинил на съкилийниците си, двама джентълмени от Уелс, задето ще скоча в черна грейка от втория етаж на леглото в 4:30 - културни хора, не ме убиха. Панорамата от близките скали заслужава всеки един миг, прекаран там горе, облаците в тези дни са с мен.

...4.
...

Привечер излизам да работя по един кадър с хижата, но и Монте Пелмо е решил да ми даде още един шанс. Снимах към 3 часа в състояние, подобно на делириум, облаците са прекрасни стимуланти за нас, колко евтино и безвредно.

...5. хижа Тисси 2330м
...

...6. Монте Пелмо 3168 м
...


ден шести:
Облаците ме чакаха там и на сутринта, масивът Мармолада е прекрасен... рай за трад-катерачите, а за мен средата на пътя, който имам да мина до Сассо Лунго. Вечерното снимане е слабо, не всеки ден е Великден.


...7. над долината на Алехе
...

...8. Мармолада 3342м
...

ден седми:
Сутринта си говоря с единствения от съкилийниците си, който не хъркаше - не бях говори с хора повече от минута-две през тази седмица и ми дойде ободрително. Хижарката, която първоначално не харесваше идеята някой да спи 3 поредни нощи там... сега едвам ме пусна, казах, че ще се върна пак някой ден, защо не. От двата възможни маршрута надолу избрах привидно по-лесния, според картата - последва слизане с около 1500 метра денивелация за 4-5 часа - подъл наклон, сипеи, мостчета от единична изгнила дъска и виа-ферата по стоманен кабел над бурната от снеговете вода... едвам движа краката си, наложи се да направя стопери от безопасни игли на коланите на раницата си (Благодаря, З. !), не издържаха без да се разхлабят от теглото. В селото в неделя няма никой... никой, просто вали и толкова. Изпих шепа енергетици, витамини и аминокиселини и зачаках да подействат. В съседното село има къмпинг и поех натам... оказа се по-далече, а от там трябваше да организирам в почивния си ден преместването към Сассо Лунго, на около 60км.
Малко след село село Масаре в дъжда един автобус спря и шофьорът, чичо с мустаци и вид на шегаджия, слезе и ми отвори багажното - погледнах го доста изумено и го попитах "За Канацей?", не разбираше дума английски, помисли и ми махна да се качвам - час по-късно ме остави до едно езеро под Мармолада на 2050 метра, където беше зима по време на дъжда... след 40 минути чакане се прехвърлих на автобус до Канацей. Това беше чудо - очаквах преместването да е два дни по-късно, а се случи същия следобед, Благодаря!

ден осми:
Къмпингът в Канацей е доста неприятен по един градски начин, целият Канацей е едно подобие на Приморско или Китен в по-културен вид. Вали цял ден, имам проблеми с рейките на палатката и положението е грубо, оправям се някак. Намери ме другар - Мартин от Латвия - на 29, женен с 2 деца, банков служител. На пръв поглед не бих предположил нито едно от тия 3 неща, както не можах да ги предположа и от следващите забавни разговори... Прекарваме вечера с бира, чай и разговори за държавите от бившия съветски блок и начините ни за справяне с проблемите. Този ден Мартин едва не подпали къмпинга, опитвайки се да пригоди бутилка газ от друг стандарт към примуса си с парче дърво в дюзата... не е чудно, че италианците вечерта ни подминаваха с изпитателни погледи.

ден девети:
Денят! Сутринта спря да вали за малко... Мартин тръгна към Мармолада на еднодневен преход и се сбогувахме по братски. Вече бях събрал всичко без палатката, когато заваля отново... из ведро. Нямах намерение да прекарам и час повече на това място, събрах мократа палатка и поех с автобуса към подходът до Сассо Лунго - масив от 3 скални кули, всяка от които с надморска височина малко над 3 000 метра. Когато стигнах горе беше невъзможно да ги видиш, потънали в облаци. Не ми пукаше вече от дъжда... имах да мисля дали да остана в близките хижи или да поема към другата страна на планината през превала за да се добера до западната стена, към която се бях всъщност запътил. След 10 минути взех компромисно решение - да изневеря на етиката като хвана лифт до 2700 на превала, откъдето да сляза по пътя на ледника Сассо. Платих си билета за лифта, смело еднопосочен и зачаках да дойде кабинката - единична, очевадно трудно щях вляза с раницата... Хвърлих раницата си в движение, шалтето я обърна и застана наполовина извън кабинката, отдалечавайки се стремглаво напред... плюх си на петите и без да обръщам внимание на виковете на лифтаджиите скочих над осигурителните ограждения с два крака на раницата и ръце на ръбовете на кабинката. Избутах скъпоценния товар да влезе със статива навътре и тръшнах вратичката с облекчение, аплодисментите от опашката долу бяха като на мач Интер - Ювентус, такива не бях получавал дори като си взимах дипломата за средно образование, а не беше за нещо умно, уви.
Горе, в облака, се посъветвах с лифтджиите и поех на запад по пътя на ледника... пътя се предполагаше да е чист, да, ама не - последният хубав сняг беше валял преди десетина дни и се натъкнах на козирка с неясна дължина. Кошмар - крачка по крачка, пристягайки каската на всяка половин минута, без ясна идея къде свършва и дали евентуално подхлъзване приключва на терен или със свободно падане сред птиците... пхух, оказа се къс участък и си отдъхнах от другата страна. Реално нищо страшно, ако имаш видимост, както се оказа на връщане. Слизането прилича на северната стена на Вихрен - подобен терен и дължина, след час и половина бях в хижата. Тук се говори ладински (местен език), немски, малко италиански и... полски, готини хижарки, да. Принципно се бях настроил да прекарам 3 дни в чакане на светлина по по-ниските игли около хижата - груба грешка, въпреки перфектната прогноза на компаса и картата преди това... наблизо имаше огромен масив, който скриваше слънцето два часа преди вярното време. "Изиграх се!", казах си и реших поне да вечерям, защото студът отново настъпваше... свалих ръкавиците и затърсих една от 3-те запалки за примуса - демн, бях забравил и 3-те в основната раница в хижата. Седях си там тъжен, сам и гладен... имах прекрасни макарони, но... хапвах захар с лъжицата и обмислях слизане надолу по сипея. Стигнах до хижата преди залез, една любопитна част от мен не обръщаше внимание на умората и ме закара нагоре да видя откъде бях минал днес по обед през облаците. Тогава ме посрещнаха две от кулите на Сасо Лунго и една бясна надпревара с облаците, които пускаха слънцето за минута-две на всеки 10 минути сянка.


...9. Сассо Лунго, 3181м
...


ден десети:
Нощта прекарах в центъра на спалното, между 20 пенсионери, които се бяха качили по ниското от запад - хъркането нямаше да е проблем, ако не ми се беше строшила едната слушалка... както и да е, весели и приятни стари планинари от местния алпийски клуб, добър пример за пишлемета като нас. Птичето не каца две вечери на рамото ми, а за сутрешно снимане нямаше нищо наоколо - беше време да се връщам обратно по пътя към превала, този път в прекрасно време. Днес никой не тръгна по този маршрут - вървях сам, пълен със сила и добро настроение и качих до превала на 2700 за около час и половина, вчера бях слизал за толкова, добро темпо. Горе погледнах на изток - великолепна панорама към Мармолада и Платхофел, сметнах за добре да остана още 2 нощи наоколо. Щях да слизам без гадния лифт, според гидовника Zi-образната пътека по 700-метровия сипей отнемаше час и половина слизане. Поех по нея и... сипеят беше потресаващо подходящ за един от ония скоростни "слаломи", които правим около Враца. Да... удари моят час и се затичах няколко метра, забих пети и започнах да балансирам над свличащата се каменна маса около 20 метра докато спре, после повторих същата процедура много пъти и за около десет минути бях долу - какви ти час и половина!? Долу се настаних в старата хижа на Пассо Селла - неприятна постройка от хотелски тип, дръпната баба на рецепцията и неочаквано шумни околности... добре де, за 2 нощи щеше да се изтърпи. Заваля... вечерното снимане предложи прекрасна дъга и облаци, но не и кадри с планината.

ден единадесети:
Сутринта в 4, на излизане от хижата в тъмното стъпих върху огромното черно куче на хижарите, което е с размерите на възрастен орк. То скочи срещу мен, причинявайки ми безумен ужас и... стъпи на земята с един изпитателен, добър и доста сънен поглед сякаш ми казваше "Човече, 4 сутринта е, не мога ли да спя зад вратата на спокойствие, по дяволите!?". Излязох половин час по-рано от обикновеното по една проста и натрапчива причина - лифтовете наоколо! Как може на терен, който не заслужава паничков влек, ти да поставиш лифтове на по 100-200 метра - умът ми не го побираше. Наложи се да се кача доста високо и да оставя кабеляците долу в ниското, но все пак в кадър.

...10. Сассо Лунго, 3181м
...

ден дванадесети:
Събудих се в непрогледен облак, поех към нова сутрешна локация и нагоре ставаше все по-студено, леките ръкавици и шапката не помагаха значително, но още не предполагах колко скоро ще ме вали сняг, наместо обичайния дъжд. За два часа и половина успях само да видя леко загатнати кулите на Сассо Лунго, но не и да ги снимам успешно. Беше време да се махам от тук, не беше моето място с тези хижи, хотелчета, лифтове и шосето наблизо... смених 2 автобуса и се преместих още 50 километра на юг. В Сан Мартино ди Кастрозза ме посрещнаха две неприятни изненади преди почивния ми ден - проливен дъжд, докато си разпъвах и без това мократа палатка и традиционно автомобилно рали точно до къмпинга - и това ми било почивен ден!?

ден тринадесети:
Вали, както вече свикнахме... новото е, че къмпинга става една огромна локва с дъно от чакъл и малки струйки преливат по дъното на палатката ми... няма изгледи за оправяне на времето следващите 3-4 дни според прогнозата. Няма и изгледи да продължа към Словения за Юлийските Алпи, просто нямам време, а и бюджетът изтънява неразумно като оглед - смятах само да обиколя набързо там с цел да се подготвя за късната есен, когато се надявам да продължа наистина, дай Боже.
Труден преломен ден, следобед успявам да прецапам до селото и да събера малко информация - решавам да обиколя част от масива наоколо преди да се прибера към България. Заредих провизии, събрах подробни карти и снимки на района и се прибрах да чета. През тези дни не вадя камерата за да снимам. През нощта бях зает да пазя дъното на палатката от преливане, като излизах периодично да прекроявам локвите с малка дига от чакъл...

Ден четеринадесети:
Събудих се в 6 - валеше, в 7 също, както и в 8. Към 9 спря и реших да се местя - поне да не съм в тази локва трета нощ, ако не друго. Събрах всичко и като стигнах до палатката... затрещя порой, който чак успя да ме впечатли дори след последните 2 седмици. Както и да е, събрах си палатката "под водата" и като понамали тръгнах към автогарата - трябваше да чакам 4 часа за автобус, весело. След 3 часа четене най-после видях и легенда на разписанието на английски... през почивните дни се движи само един автобус, след още 4 часа!? Не, не можех да го търпя това, събрах си двете раници в една и потеглих нагоре, стопът не вървеше и продължих по преките пътеки за да не вървя по асфалта. На един завой излязох отново на пътя и спрях да си почина, дигнах палец едва ли не на майтап и един фиат комби спря!? Шофьорът се оказа интелигентен мъж на средна възраст, с очевадна слабост към пътешествията... беше обиколил половината свят, а на някои места бяхме минавали и двамата. Остави ме на най-високата част на пътя, откъдето хванах пътеката за Капана Червина, хижа на около 2100м. Настаних се и тръгнах на оглед... в един момент на излизане от хижата чух зад гърба си на чист Български "Извинявай!" - обърнах се меко казано изненадан, беше Христина - весела жена на средна възраст от Ловеч, която работи в хижата. И двамата бяхме изненадани, бях първият нашенец, който вижда там за 2 години работа на това място, интересна среща.
На вечерното снимане си имах ветрец... според ветромерът малко над 100 км/ч, укрепвах статива със стабилна торба камъни. Не, това не беше нито локацията за снимане, нито правилната светлина, щях да прекарам още вечери наоколо. Гръмотевиците затрещяха с пристигането на тъмнината и сложих челника за да бягам надолу... прекрасен ден!

ден петнадесети:
През последните дни отивах на разболяване, но тази сутрин това беше сигурно. Валеше... съвсем нормално за лято 2008 в тази планина, ненормалното беше, че го обърна на сняг - на 15-ти юли... красота! Снеговалежът спря в ранен следобед, стопли се и тръгнах на един дълъг излет надолу към долината на Пала ди Сан Мартино. Не харесах гледната точка и се върнах обратно нагоре след 2-3 часа, студът настъпваше упорито. Намерих едно прекрасно място най-после след много обиколки из високите хълмове в района и разпънах статива, след около час нещата започнаха да се стичат обещаващо - облаците, слънцето, прекрасният бял пресен сняг, където не се беше стопил. Направих два кадъра, съответно в 7:55 и 8:40 с последните слънчеви лъчи по връх Чимон делла Палла. От два часа съм на сянка и стативът е заледен... чак сега усещам, че е няколко градуса под нулата и измръзвам стабилно, кашлянето става постоянно, а фервексът е долу в хижата - курс надолу тогава - още един прекрасен ден, заслужаваше си чакането в онази локва в селото долу.


...11. Чимон делла Палла 3184м
...


...12. Чимон делла Палла 3184м
...


ден шестнадесети:
Нещо не беше същото, както досега в този ден. Беше топло и без нито едно облаче докъдето стигаше хоризонтът. По време на вечерното снимане ми се обади Майка ми - същият ден огромен клон паднал на метър-два след нея посред града, колко странно - точно преди да тръгна за Италия на 2-3 метра зад мен се стовари част от козирка на блок, както си вървях по тротоара. Чувствах се на по-безопасно място от града, но и нещо не беше същото, както в предните дни, наистина. Чаках последната светлина, в ден като този само последното изцеждане може да ти даде красив цвят - това се случи в 9:00... едно от най-красивите творения на светлината, които някога съм виждал. Тръгнах надолу, лявото ми коляно напомняше упорито за стари геройства от годините на пистата и кросовете... всичко казваше, че е време да си вървя.
Обърнах се, погледнах Планината и й благодарих - за светлината, за дъжда, за това, че ме пуска да се прибера жив и почти здрав. Беше като раздяла със стар приятел, а се познавахме отскоро. Не бях тъжен, по-скоро си мислех как някой ден ще се върна по същите места, но в по-ранен месец и с много сняг... някой ден!


...13. Чимон делла Палла 3184м
...


Следващите дни накратко - смяна на два автобуса и 3 влака до Венеция, където за 10 минути си изпуснах автобуса за София. Прекарах една нощ на гарата във Венеция, за която нощ можех да заснема двучасов филм - разговорите със свежите скитници и криминални типове наоколо, гълтачът на огън с бамбуковия фагот и английският джентълмен... Втората половина от нощта прекарах клатейки си краката над Гранд Канал в разговор с безумно-красива испанска лекарка, която изпусна влака си и тръгнахме да й търсим лодка безрезултатно. Последва един ден във Венеция... отврат, това място е красиво само нощем. Ден и половина в автобуса и така... 20 дни след като тръгнах, бях отново на линия за да продължа с ремонта :) Все трябва да има някакъв битов край, нали!?
_________________
You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.

www.VerticalShot.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
minimiro
Ксараджия


Регистриран на: 07 Ное 2002
Мнения: 1974
Местожителство: Varna

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 5:28 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Изкърти ме брачед :)
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
tetris



Регистриран на: 08 Фев 2008
Мнения: 165

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 7:46 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Феноменално.. Особено "хижа Тисси". Great work dude!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Greenhorn



Регистриран на: 10 Мар 2006
Мнения: 767

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 9:48 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Speechless! Удивително!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
mim



Регистриран на: 07 Ное 2002
Мнения: 3963
Местожителство: Sofia

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 11:06 am    Заглавие: Отговорете с цитат

ей, Снупе, то няма какво да кажа, само УАУ!
вземи го публикувай това нещо нейде, текст и снимки
_________________
и един шоколад увива мармота в станиол
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
snooper
Mountain Wolf


Регистриран на: 15 Фев 2004
Мнения: 3408
Местожителство: под небето

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 11:18 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодаря ви :)

Мим, и това ще стане, надявам се, просто искам да довърша серията през есента, някак ;)
_________________
You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.

www.VerticalShot.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
kalvera



Регистриран на: 11 Дек 2002
Мнения: 459
Местожителство: sofia

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 12:12 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Баси кефа, и снимките и текста!
Поздравления!!!
_________________
"Imagination is more important then knowledge"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Flipshot



Регистриран на: 15 Авг 2004
Мнения: 303
Местожителство: Sofiq

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 12:20 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ей снууп, преди като ми показа кадрите без историята ме изкефиха много, ама сега с тази история.... картинката става още по цветна, и определено трябва да бъдат публикувани ръка за ръка някъде някога!!
_________________
JAZZ DO IT!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
M0



Регистриран на: 13 Дек 2005
Мнения: 680
Местожителство: Paris

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 12:30 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Golqm chovek - Snooper-a

Bravo!

Zapochvam dnes, mnogo vduhnovqvashto, s tvoq post.

Merci beaucoup ;)!
_________________
"...Най-добрата околна среда за човека е свободата. ..." - Вацлав Клаус
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ecobo



Регистриран на: 12 Яну 2006
Мнения: 182
Местожителство: BG

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 12:51 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Мнооого читави кадри!

Бравос!

Този ме кефо много:


_________________
Nikolay Dimitrov Photography | Stock Photos from Bulgaria
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Rostislav



Регистриран на: 06 Окт 2004
Мнения: 555
Местожителство: PLOVDIV

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 12:56 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Нямам какво да кажа, великолепни са
_________________
:)
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
54ka



Регистриран на: 15 Окт 2003
Мнения: 1198
Местожителство: space

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 1:13 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Евала!!!
Дълбок поклон :)
_________________
:::::| 54ka PhotoBlog and Gallery |:::::| 54ka SketchBook |:::::
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Add



Регистриран на: 07 Ное 2002
Мнения: 886

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 1:43 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Дааа, впечатляващи кадри, увлекателна история...планината наистина може да докара човек до мания
_________________
surplus
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
RG®



Регистриран на: 07 Дек 2002
Мнения: 5656

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 2:39 pm    Заглавие: ! Отговорете с цитат

Непременно трябва да се публикува!

_______

Ти ми направи седмицата!

Успех!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
sumo



Регистриран на: 07 Юли 2003
Мнения: 2260
Местожителство: Люлин...

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 3:16 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Страхотни кадри, голяма красота!
_________________
i.am.troll
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
DinYa



Регистриран на: 12 Ное 2002
Мнения: 1039

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 4:38 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Велико!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Аватарче



Регистриран на: 12 Ное 2002
Мнения: 3540

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 6:49 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

още преди месец ти казах, че са мноо гадни кадрите, тука шго повторя... за нищо не стааш ей, момко :)))

май тряя да одиш да преснимаш :)))

уф, желаем ти поне по 6 подобни снимания годишно, ама най-малко :)
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
RG®



Регистриран на: 07 Дек 2002
Мнения: 5656

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 7:21 pm    Заглавие: :-) Отговорете с цитат

Стига, бе...

За пръв път видях такава персонификация на цяла индустрия!

И въпреки всичко - едва ли ще могат всички енерджайзо- и фервексо производители да избълват толко...

Щадете го момчето, ша ни трябва, нищо, че ни е гламаво!

:-)))
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ValBo



Регистриран на: 07 Ное 2002
Мнения: 3426
Местожителство: София-Шумен

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 7:50 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Снупи,
кажи къде да те намеря, да те цуна по челото!
Браво, още не мога да си прибера ченето
_________________
Сънят е слаб заместител на кофеина
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
RG®



Регистриран на: 07 Дек 2002
Мнения: 5656

МнениеПуснато на: Пон Сеп 15, 2008 7:54 pm    Заглавие: ! Отговорете с цитат

Иди в Алпите.

Носи Амекс или Мастъркард в ръка... Да се познаете!


Иначе - Снупата си заслужава всички целувки по челото; и по други места - от мацки...

:-)))
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Graphilla.com Форуми -> Фотография, фотоманипулация и ретуш Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2  Следваща
Страница 1 от 2

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov