[RG®]

"Да окарикатуриш предразсъдък е благородна идея." Така обяснява в интервю за "Дневник" идеята си българинът Янко Цветков, създателят на поредица от европейски карти на предразсъдъците, за които писа на няколко пъти западната преса. Той е графичен дизайнер, илюстратор и фотограф, работи от няколко години на Запад. Доскоро живееше в Лондон, но неотдавна се премести в Испания.

"Дневник" го потърси за интервю, в което да сподели как е станал "картограф на стереотипи", какво мисли за емиграцията, исляма и чалгата.

Картите и проектите на Янко Цветков можете да разгледате тук.

Пресата обърна внимание на "Карти на стереотипите", но какво друго би искал Янко Цветков да знае публиката за него?

- Трудно свикнах с интереса към картите, тъй като не бяха планувани като проект и направих първата на шега. Когато започна олелията преди година и половина просто не можех да повярвам, че хората се интересуват повече от хумористични карти, отколкото от другите ми проекти, по някои от които съм работил с години. Накрая просто го приех с разбирането, че да окарикатуриш предразсъдък е благородна идея.

Занимавате се с нещо, за което държавните граници не би трябвало да са пречка - защо избрахте (ако е имало избор, всъщност) да живеете и работите в Лондон?

- Изборът не беше голям, просто тук имам приятели и така се случи. Иначе държавните граници определено не са бариера. Мястото, на което живееш обаче може да те "възпита" по определен начин. Може би това търся. Лондон ме научи на много неща. Миналата седмица се преместих в Испания. Тук също се надявам да науча нещо.


Емигрант или мигрант? Достатъчно отворен ли е светът за активни българи, за да смятаме тази дилема за старомодна? Клише ли е "Вие там.." vs "Ние тука..." и "Лесно ви е на вас там да давате акъл какво да се прави тук..."?

- Аз съм от Царево, едно малко градче на Южното Черноморие. На 13 трябваше да се преместя в Бургас, който по това време за мен наподобяваше метрополис. На 21 се преместих в София, защото Бургас ми отесня. После в Лондон. Сега Испания.
През всичките тези стъпки съм срещал хора, които са изтъквали как всичко това ме прави различен. Може би са прави, но аз не се чувствам такъв. Не обичам думата емигрант, просто се опитвам да си намеря мястото. И за определен период от живота си успявам, после животът ми се променя, появяват се нови приоритети, стари такива изчезват и внезапно се оказва, че трябва да си търся ново място.

Как се роди идеята за "Стереотипите"? Как събрахте представите на отделни народи, за да направите версиите "Европа според..."?

- Роди се спонтанно, направих първата карта покрай газовата криза през зимата на 2009. Беше опит да се посмеем с приятели на "политическата атмосфера" на континента по това време. Картата стана популярна почти веднага, много блогове в Интернет я публикуваха, известно време след това се появи и на страниците на германския всекидневник "Зюддойче цайтунг". Бях много изненадан от интереса, така че реших да направя серия от подобни карти и първото което ми хрумна като тема беше националните стереотипи.

"Стереотипите" са пълни с хумор, сарказъм, и политически провокации (с имената на отделни държави, включително на България). Къде минава границата между това, което хората си казват, докато са в компания на маса, и това, което "политическата коректност" не позволява то да се тиражира и лепи като етикет на цели държави? Лицемерно ли е това разделение?

- Не гледам на картите си толкова сериозно, че да се опитвам да ги анализирам по подобен начин. Не съм и правил така наречените "проучвания".
Аз съм графичен дизайнер, през по-голямата част от времето си работя онлайн и познавам хора от цяла Европа. Доста често обсъждаме национални стереотипи, така че имам доста натрупани впечатления. Освен това винаги съм се интересувал от политика и история, следя новините, особено от Европа.
Така че етикетите по картите са просто амалгама от цялата тази информация без да съм се опитвал да изпадам в дълбоки анализи. Те имат за цел да разсмиват, не да образоват.

Представяте Европа в очите на британците като едно неразчленимо пространство от Ламанша до границите на бившия СССР. Просто се набива в очи при сравнение с другите карти как няма детайли, а само консуматорски спомени. Толкова ли е зле наистина?

- Не бих казал зле, просто отношението на британците към Европа исторически винаги е било градено върху идеята, че те не принадлежат напълно към него. Така че Европа за тях е нещо по-скоро наподобяващо туристическа дестинация, отколкото споделен жилищен блок с общо стълбище и асансьор. Оттам и консуматорския нюанс - когато ходиш в чужбина ядеш, пиеш и се печеш на плажа, а не се забъркваш в местни избори.

А кое е "зле"-то на българите? Сигурно попадате и на глобално мислещи, и на дълбоко провинциално мислещи сънародници. И едните, и другите сигурно са убедени, че това е начинът им да оцеляват в днешния свят? Рок или чалга?


- Не знам дали провинционализмът и глобализмът се пораждат от желанието ни да оцелеем, но при всички случаи са резултат от обкръжението, в което растем и се възпитаваме. Не мога да съдя и да казвам кое е добро и лошо.
За мен е важно хората да знаят защо принадлежат към определена група, да са осъзнати. Не харесвам хора, които през по-голямата си част от живота се носят по течението. Дразнят ме хора, които вечер харесват чалга, а сутрин се правят на рокери. Другите всички ги приемам.

Един от проектите ви включва матрьошка с фередже. Какво мислите за границите на толерантността към исляма и по-специално към външните му знаци като пребраждането на жените, джамиите, минаретата... Как стана така, че животът на един творец може да бъде в опасност, само защото е нарисувал карикатура на Мохамед?

- Когато говорим за ислям, може би трябва да прецизираме за кой точно вид. Ислямът е като християнството - и те си имат еквиваленти на простестантсвто, католицизъм, ортодоксия и прочие. Пребраждането на жените е задължително само в някои видове ислям, а особено на Запад дори може да бъде въпрос на личен избор. След това идва моментът с вида забрадка - дали оставя лицето открито или го скрива тотално.
Лично аз се чувствам неловко, когато срещна жена, която е напълно забрадена. Не заради това, че ме е страх от някаква проява на екстремизъм, а просто защото подсъзнателно липсата на лице в дадена фигура ме обърква.
Въпреки това, във Великобритания се смята, че не е работа на държавата да казва на хората как да се обличат и този принцип се спазва. Аз също съм "за" - фактът, че аз се чувствам некомфортно не означава, че не мога да свикна или да подтисна това си чувство.
Според мен явните атаки към ислямската култура в някой европейски държави са резултат от чист културен провинциализъм.

От картите само тази за САЩ показва "външните" представи за Европа. Ще нарисувате ли Европа според стереотипите на мюсюлманите? А на китайците?

- Засега съм се заел с две карти, едната е според Полша, а другата според Русия. Публкувам по една карта на около 3 месеца, така че не бързам, но покрай целия интерес получих много предложения, доста хора ми изпращат и списъци със стереотипи, всеки за своята си страна.
За китайците не съм мислил, мюсюлманите са доста многолики, за да ги обединя в една единствена карта. Ще направя карта на Латинска Америка според американците. Надявам се най-накрая да ги обединя в един атлас, който да представя целия проект.

Кризата изостри доста възприятията. Как бихте се определили в момента - оптимист, реалист, песимист, опортюнист, циник?

- Не съм се замислял досега. Кризите са нещо човешко. Не мисля, че ще дойде момент, в който нещата ще вървят толкова гладко, че ще можем да избягваме кризи. Още повече не вярвам, че ще можем да ги предвиждаме.
Начинът, по който функционира цивилизацията винаги е наподобявал организиран хаос - на пръв поглед уж всички сме наясно какво става, но на втори се оказва, че е точно обратното. Минути преди да рухнем в рецесия всички си повтаряхме, че всичко е наред и проблемът е незначителен. Секунди след като стана, започнахме да тръбим, че краят на света е дошъл. Самата ни човешка психика е такава и никаква математика или социален строй не могат да я променят.
Може би това ме прави песимист, но подобен възглед все пак включва в себе си и вярата, че след криза неминуемо ще дойде период на благоденствие. Може би съм реалист.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/10/11/974846_ianko_-_kartografut_na_stereotipi/