[RG®]

Еленко Еленков, Дневник

Миналата есен Факултетът по журналистика и масови комуникации към СУ (ФЖМК) се обърна към мен да водя "курс за интернет" в тяхна магистърска програма. Преди това съм водил курс за онлайн медии по програма на неправителствената организация Център за развитие на медиите и Danish School of Journalism в Архус, Дания. Курсовете ми до момента бяха успешни. Обучаваните оставаха много доволни.

Курсът във ФЖМК трябваше да бъде 20 часа с магистри. Навих се, без да задавам въпроси. Единственото ми условие беше да имам стая, в която да влиза кабел, по който тече интернет. Не, аз ще си нося моя компютър. Ако има компютри за студентите, ще е супер, но кабелът с интернета е по-важен.

Сградата на ФЖМК претърпяваше ремонт и като начало курсът започна да се отлага. Няколко месеца по-късно ФЖМК каза, че всичко е 6 и аз само трябва да взема ключовете за зала 39. Ура!


Залепих контрастна жълта бележка на програмата на магистрите, в която ги подканвах да дойдат. Нямаше как да я пропуснат. Те трябваше да са 30 души и предвиждах да ги разделя на 2 групи за по-лесна работа. Бях направил подробна програма на курса. Бях си направил секси презентации; използвах личния си принтер за материали. Носех тежка чанта с всякакви задачи. Бях подготвен за всичко.


В уречената сутрин бях във ФЖМК с ключовете за стая 39. Пред нея имаше едно момиче. Нямаше как да я разделя на 2 групи. Предложих й да влезем и отключих тежката метална решетка. Вътре имаше черна дъска, 4 измазани стени и нов балатум. Миришеше на боя и беше студено. Контактите бяха на ниво стърчащи жици. Нямаше дори столове.

Седнахме на земята и поговорихме минути какво тя очаква от курса. Тя каза, че се занимава с PR и че й е интересно как се прави PR в интернет. Казах й, че ще включа такъв модул. Попитах къде са другите и тя каза: "Ще им кажа." Разбрах, че се намирам в нещо като тест за нов преподавател - някой студент разбира дали има смисъл да се ходи на курса и, ако няма, дали преподавателят държи строго на присъствия. PR събитието ми мина успешно, защото успях да й докажа, че моят курс има смисъл, понеже ще учим практически неща. Разделихме се след 15 минути и аз отидох да напомня на ФЖМК за моите условия.

На следващата седмица пред стаята имаше 7 души. Прогрес. Вътре имаше столове, маси и компютри, но не и интернет. Понеже не мога да уча хората да плуват в басейн без вода, използвах мобилния си телефон, за да включа личния си компютър в интернет. 4-те учебни часа минаха успешно.

На следващата седмица хората бяха 18. Обясниха ми, че това е рекорд за посещения при преподавател, който не държи на присъствия. Почувствах се горд. Въпреки това отново нямаше интернет. Аз пак ползвах моя телефон.

От трите ми дни работа като външен човек разбрах, че ФЖМК се крепи на "хаос" и "незнание" - две сили, които, комбинирани, пречат да се получи тотален разпад. Реших да не рискувам повече с тях и ги помолих да помолят Центъра за развитие на медиите да ми дадат зала за последните 2 пъти. Те го направиха безвъзмездно. Там имаше всичко, дори мултимедиен проектор. Аз и студентите потънахме в лукс.

Курсът приключи успешно и всички останаха доволни. Някои студенти се запалиха да правят курсови работи за онлайн медии. Други ми пишат и до днес да им помагам със съвети за техни онлайн проекти.

Сетих се за ФЖМК месец по-късно, когато в сметката ми присъстваха едни 150 лева за интернет през мобилния, който ползвах по време на курса.

Не се надявах да спечеля от преподаването, но мислех, че хонорарите ще покрият тази сума. След близо година административни неуредици, десетки email-и и телефонни разговори през миналата седмица в дебитната ми карта се появиха едни неидентифицирани 60 лева. Те се оказаха хонорар от ФЖМК, който идвал с година закъснение, което "било нормално". Стана ми обидно.

Написах email до хората от ФЖМК и им обясних как се чувствам. Казах им, че курсът се хареса на всички. Не съм очаквал да спечеля от него, но въпреки това не съм в позиция да дарявам времето и парите си на институция, която е доказала, че няма отношение към мен.

ФЖМК не отговори.

[bulLET]

майката
_________________
:)

[panagonov]

Твърдим че сме умни. Твърдим че сме талантливи. След подобен материал съм убеден че наистина е така. Факта че има българи, които успяват да се докажат че са най-добрите физици, математици, програмисти, спортисти, при това ниво на обазованието у нас е красноречив. Почти всички сме самоуки, всички сами трябва да откриваме топлата вода. Цяло чудо е че успяваме да сме конкурентносопсобни, при това не само в миенето на чинии.
_________________
Много говориш бе, Панагонов!