[RG®]

БОЙКО ПЕНЧЕВ, "ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК

в. Дневник


Навремето, да е било средата на 80-те, си преписвах в тетрадка стихотворения, които съм прочел и са ми харесали. Бодлер, Верлен, Льоринц Сабо - то какво ли е можело да се прочете на български тогава. Не че пиша красиво, просто нямаше ксерокс.

В бъдеще обаче ако някой тийнейджър реши да си прави подобни ръкописни антологии, току-виж го прибрали от НСБОП, защото пиратства. Какви ти стихотворения - докато си подсвиркваш новото парче на Азис в банята, могат да те закопчаят за "нелегитимно възпроизвеждане на продукт, защитен от закона за авторското право".

Колкото повече пиратства народът, толкова по-голяма уста отварят звукозаписните компании и разните агенции.

От десетина години насам в САЩ продуцентските лобита се мъчат да прокарат драконовски мерки за ограничаване на дигиталното възпроизвеждане на музика, филми и печатни произведения. Драконовското в случая е, че вече искат да се инкриминира не просто нелегалното продаване на защитени продукти, но и разпространението и притежанието им за частна употреба. За всяко дигитално копие, дори да е в оперативната памет на компютъра ти, трябвало да плащаш на притежателя на авторските права. Иначе нямало да има стимул да продуцира нови творби. Я марш оттука! Като не ти изнася, продавай "Майбаха" и си купи ферма за прасета.

Законите за авторското право са сравнително ново явление - в Англия се появяват в началото на XVIII в., във Франция - след Френската революция. От гледна точка на теорията на правото те не почиват върху никакви рационални основи - който не вярва, да прочете например дългата студия на професора по право Том Палмър "Морално оправдани ли са патентите и авторските права" http://www.tomgpalmer.com/papers/palmer-morallyjustified-harvard-v13n3.pdf. На практика пък авторското право се спазва единствено тогава, когато е икономически неизгодно да възпроизведеш продукта, вместо да си го купиш. Ако ксерокопието ти излиза по-скъпо, по-добре си купи книгата. Авторското право въвежда изкуствено ограничение, което създава пазар. Това ограничение обаче не е нито вечно, нито свещено. Както не е вечна или свещена дадена пазарна конюнктура. Нека адептите на пазарната логика ми докажат, че е нормално някаква подрусваща задните си части девица да печели на година колкото двадесет неврохирурзи и тогава ще повярвам, че трябва да се грижим да не би печалбите на ангажираните в т.нар. шоубизнес да вземат да намалеят.

Развитието на дигиталните технологии прави неудържим контрола върху възпроизвеждането на "творчески продукти". Задоволяването на продуцентските апетити пък ограничава свободите и правата на частните индивиди и затова в Америка срещу звукозаписните компании застават не само рошави анархисти, а и професионални теоретици на правото.

Часовникът не може да бъде върнат назад. Шоубизнесът да помисли как да предложи на хората нещо, което не може да се възпроизвежда, вместо да праща барети да проверяват комповете по къщите на хората. С музиката поне нещата са ясни - пеене на живо. А, ще ти пея аз за двеста лева, биха казали някои български псевдо поп звезди. Ами тогава стой и се оплаквай от МР тройките.

*Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".