[RG®]

Елиза Иванова

eлиза е от все още рядко срещаната порода „художници без четка“, макар както тя самата казва - „не съм престанала да рисувам и по нормалния начин“. Другия начин е с компютър (в случая на Елиза с Tablet PC) и Photoshop, a резултатът може да се види на elizaivanova.com, както и в онлайн галерии и форуми от типа на cgtalk.com и graphilla, където излага заедно с други е-художници. Тук също има хора, чиито работи са образец за Елиза, и творци като нея, които работят на ръба на анимацията и дизайна. Самата Елиза казва, че бъдещите планове са свързани с изучаване на анимация и развитие в тази област. Когато виждаме картините , за нейните ненавършени 20 години може да се каже, че успехите в областта digital painting предстоят. Запомнете само името - Елиза Иванова.

Като какъв човек се определяте?
Обикновен човек съм, който обаче от време на време прекалява с рисуването.

Какво ви зарежда?

Изкуството най-много, няма значение дали аз го правя или някой друг, дали е изобразително изкуство, музика, кино, театър или някакво друго. Важното е да го има някъде наоколо, особено сега, когато прекарвам голяма част от деня си вкъщи.

Какво ви радва?

Радвам се на успехите си и на тези на други хора. Когато способни хора се реализират, съм много щастлива и се мотивирам и аз да радвам другите по подобен начин.

Какво ви натъжава?

Много неща са - несправедливост, безнаказаност, най-вече злобата…

Какво ви разсмива?

Приятелите - винаги!

Какво ви вбесява?

Желанието на много познати всичко хубаво да идва наготово, да се случва от само себе си, ако може.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Вярвам, че всяка цел може да се реализира, освен ако, не дай си боже, се случи някакво истинско нещастие и човек просто няма как да се пребори с него.

„Спасителните“ ви места?

Обикновено вкъщи с родителите, но също така разходки из центъра на София. Ходенето помага много, като имам някакъв проблем.

Нещата, които ви предизвикват в областта, в която работите?

Предизвиква ме конкуренцията от брилянтни художници от цял свят, както и желанието да се доразвия и докажа като художник професионалист (и аниматор един ден, надявам се). То ме дърпа напред и не ме оставя да тъпча на едно място.

Книгите, които бихте препрочели?

„Алексис Зорбас“, „Трейнспотинг“ и може би разказите на Елин Пелин, тях много ги обичам.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Посещавам различни форуми за изкуство, също така разглеждам редовно страниците на любими художници, като Ashley Wood и James Jean например.

Откъде научавате новините?

Ако под „новини“ разбирате какво се случва в държавата, тях ги научавам от радиото понякога и ако някой близък или познат ми каже. Новините в моята област (като изложби, конкурси, концерти и други подобни) научавам както от телевизията и радиото, така и от списания, ежедневници и интернет.

Какво правихте последния уикенд?

Всъщност последните няколко уикенда посветих изцяло на рисуване, тъй като ми предстои кандидатстване.

Море или планина? Защо?

И двете. Еднакво са ми любими, а и обикновено ги посещавам през различни сезони, така че никога морето не е за сметка на планината и обратно.

Страната, която ви е направила най-силно впечатление?

Може би Франция, или по-скоро Париж. Там съм ходила два пъти и чак на втория имах възможност да опозная града по-добре, изобщо да усетя истинската парижка атмосфера далеч от огромните опашки пред музеите.

Филмът, за който с удоволствие си спомняте?

„Черна котка, бял котарак“ е този филм. Като изпълнение е изключително красив - ако го гледате няколко пъти, може да усетите колко много внимание и вкус са вложени във всеки един момент. Освен това идеите във филма са както забавни, така и сериозни и просто няма как да не го запомните.

Най-хубавият концерт, на който сте присъствали?

Това беше концертът на групата Katatonia в Гърция през 2003 г. Беше наистина впечатляващ. Сигурно защото много харесвам музиката и визията им.

Малка лична история, която бихте разказали?

През 1994 г. майка ми и баща ми организираха екскурзия до Съединените щати за две седмици. Едно от най-забавните места, които посетихме, беше „Дисниленд“ (или по-скоро „Дисниуърлд“, както всъщност се нарича). Именно там за пръв път видях как се създава анимационен филм. Също така видях и бюрото на човека, измислил Звяра от „Красавицата и Звяра“, и казах на майка ми: „Искам да правя това!“ Оттогава май не съм се променила много…

[RG®]

Интервюто е за Капитал лайт

[oho]

Ех, че приятно момиче :) Браво :)
_________________
The only rules that matter are these:
What a man can do
and what a man can't do.