[RG®]

Мога да прескачам локви

Художникът с холивудски адрес Людмил Димитров показва "тротоарни" фотографии в СИБанк

Доскоро Людмил Димитров не е подозирал, че един ден ще се занимава сериозно с фотография. От 20 години делниците му минават в студиото по графичен дизайн в Лос Анджелис, а през уикендите рисува, като дори участва в общи изложби в Америка.

Един ден съвсем случайно при една разходка из града забелязва на тротоара някакво странно синьо петно, напръскано с червено. Връща се до вкъщи за любителския си фотопарат, който е едва 5 мегапиксела, и снима случайната картина на асфалта. Когато качва снимката на десктопа на компютъра си, тя му изглежда като завършена картина. "Първата ми мисъл като живописец и график беше да направя от петното картина, разиграно с четки. Борбата какво да правя с това кръгче продължи няколко седмици, без да искам започнах да се вглеждам в тротоара, по който вървях всеки ден, и да забелязвам други подобни петна, които също снимах. Накрая стигнах до извода, че ще е престъпление да взема да ги копирам по сюрреалистичен път, когато снимката си е готова картина", разказва художникът. Така Людмил открива за себе си силата на живописната фотография. През следващите месеци художникът тръгва на лов за нови "живи" картини по улиците на Ел Ей, като се разпалва все повече и повече. "Започнах да виждам автоматично нещата по улицата. Гледната ми точка е отгоре. Започнах от сиво-синия кръг върху червен бордюр в Холивуд. После се заредиха колелца от инсталации, канализации. Интересува ме какво вижда човек отгоре, когато ходи. Нямам някакви други ъгли. Бордюрите пък са погледнати отстрани, пак като от позицията на ходещ човек, което е голяма рядкост в Америка, където хората се придвижват с кола поради огромните разстояния и е трудно да имат подобна гледна точка на ходещия. Затова аз реших да им я покажа." Освен тротоари започва да снима и други атрибути на градската среда като бордюри и стари дървени стълбове от филмите, по които няколко поколения електричари са оставяли своите знаци с боя. "Започнах да ги виждам на много места, даже и в скъпите квартали като Бевърли хилс. Стълбовете са запечатали цялата история на града." Така Людмил открива, че с времето в Лос Анджелис са се образували живописни петна от привидно нищо незначещи обозначения, имащи за цел да предадат необходимата информация между специалисти техници, водопроводчици и др. При едно от завръщанията си в България Людмил показва фотографиите на приятели в културните среди и те го навиват да направи изложба. Остава да реши какъв да е размерът - спира се на 100/70.

Тротоарните истории на Людмил са показани в галерия СИбанк, а през следващите месеци предстои там да влязат и фотографски серии на изображения на бордюри и стълбове от Лос Анджелис. "Все още свиквам с мисълта, че съм фотограф, защото това е мое амплоа от съвсем скоро. Но пък е много сериозно и много надълбоко."

Покрай фотографските си открития в Лос Анджелис българинът открива, че освен с четка интересни графични колажи могат да се правят и с фотоапарат, при това без впоследствие да се налага намеса на фотошоп за коригиране на композицията или допълване с цветни нюанси. Сега снима с "Олимпус" - 8 мегапиксела. Много пъти вижда интересни тротоари, но светлината не е подходяща. Затова се връща по-късно да ги доснима. За да улучи отново точно същото място, си записва адреса и си прави малка скица на тази част от града, в която е набелязаният обект. "Това се налагаше, понеже Ел Ей е доста голям - казват, колкото Холандия по площ - окръг Лос Анджелис е плътно застроен, в него има 62 града."

Завършилият Художествената гимназия в София Людмил Димитров пристига в Холивуд през 1986 г. по всички правила на нелегалната емиграция в онези години. "Най-силното ми преживяване беше, когато за пръв път кацнах в Ел Ей. Беше тъмно и от самолета се виждаха безброй светлинки, един безкраен океан от светлина - уникална гледка." Иначе заварва един Холивуд, който е далеч от звездната си слава.

Постепенно Людмил започва да навлиза в града и градът в него. Сменя много квартири, учи английски. Заедно с местенията си научава повече за историята на Лос Анджелис. Сегашният му адрес е в съседство с банката, в която Чарли Чаплин е открил първата си сметка. Малко по-надолу има парк, в който са се събирали интелектуалци от калибъра на Хемингуей. На Людмил му прави силно впечатление, че за разлика от Европа важните места тук не са окичени с бюстове и паметници. Харесва му да открива зад привидно нищо незначещи места важна подробност за живота на някой голям актьор или писател. Превръща се в колекционер на истории. За да стигне до днешните си тротоартни истории. Изложбата в СИБАнк е първото излагане на негови фотографии. Но той няма да спре дотук. "Сега има едни нови райони, които съм си набелязал да обиколя. Започнал съм още две серии от градски неща."

Линк