Bicubic
Регистриран на: 07 Сеп 2005 Мнения: 396
|
Пуснато на: Вто Апр 11, 2006 10:30 am Заглавие: Конспект на "Шрифтът през вековете" на В. Йончев |
|
|
Конспект на “Шрифтът през вековете” от Васил Йончев
от: Bicubic ( Васил Станев )
Настоящият конспект има за цел да улесни прочита на книгата “Шрифта през вековете” на проф. Васил Йончев, книга, тежка в пряк и в преносен смисъл, която до ден-днешен е останала ненадмината като Библия за всички българи, занимаващи се с шрифтов дизайн.
Използващият настоящия COPY-FREE текст трябва да има предвид, че конспектът в никакъв случай не замества детайлното прочитане и ( понеже ще изпитате нужда, сигурен съм ) и препрочитане на книгата. Този конспект е просто помагало, бележещо основните момента в монографията на Йончев. При конспектирането е търсена максимална изчерпателност без да се стига до преразказ – чувствайте се свободни да разширите или съкратите според нуждите си.
За по-голяма прегледност текстът е раздробен на точки и подточки. В оригиналната книга е обхваната цялата човешка история от долния палеолит до 1964 година, когато монографията е издадена. Както знаем от часовете по история, историята на човечеството непрекъснато се е ускорявала, докато достигне до бясното кресчендо на настоящата епоха. Затова отначало структурата на конспекта е по-разказвателна, по-обобщаваща, докато в главите, засягащи типографията след 14 в., текстът е съвършено разкъсан на йерархични дървета от подточки, след които следват съответните страници. Макар да изглежда на пръв поглед дразнещо и ненужно, ви уверявам, че това е един ефективен метод да се класифицира хаосът от течения, шрифтове и видни имена в типографията. Целта е да намерите нужната ви информация максимално бързо. За по-големи ресурси от данни в края на този пост са сложени няколко полезни линка, които са на английски- език, който е, да си го кажем честно, немислимо да не владеете.
Б.консп.- Бележка на конспектиращия, която засяга текста, но не присъства в оригинала.
>> - знак за произход, примерно утро >> утроба
Структурата на книгата е, както следва:
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор 5
Увод 7
ЧАСТ 1
ШРИФТЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
ГЛАВА 1: От монументалните пещерни рисунки към утвърждаване на азбучното писмо 11
2 : Първата азбука-главни букви 33
3 : РИМ- Съвършенство на формата на главните букви 43
4 : От главни към малки букви 55
5 : Начупване на формата на буквата. Книгопечатане 61
6 : Ренесанс. Завръщане към античните форми 71
7 : Антиква и курсив от преходния стил през Барока и Рококо 105
8 : Класицистичната антиква 121
9 : Шрифтовете през 19 в. 127
10 : Шрифтовете през 20 в. 139
11 : Славянските шрифтове 151
12 : Шрифтът в България 187
ЧАСТ 2
ШРИФТЪТ В ПРАКТИКАТА
1. ОСНОВНИ ПОЗНАНИЯ ЗА БУКВАТА 199
2.ФУНКЦИОНАЛНО ИЗГРАЖДАНЕ НА БУКВАТА 219
ТАБЛИЦИ 243-378
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 381
СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ В ТЕКСТА 384
СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ 391
ИМЕНЕН УКАЗАТЕЛ 395
ПРЕДМЕТЕН УКАЗАТЕЛ 399
________________________________________________________________________
КОНСПЕКТ
1. Предговор- целта на тази книга е да внедри любов към правилно изградената форма на буквата и да подсети за нови графични хрумвания.
2. Увод
2.1 За същността на мисълта, говоренето и писмеността. “Писмото е картина на гласа” ( Волтер ) Писмото е завършеният графичен продукт на писането
2.2 Фактори, влияещи върху изменянето на формата на буквите:
- инструментът за писане
- материалът, върху който се пише
- естетическите възгледи на дадена епоха
2.3 Етимология на някои свързани с писането думи, като “ перо”, “шаря” и др.
шрифтът е приложно изкуство
надпис = слово + графика
“ Нашите извори за събиране на данни за шрифтовото развитие са епиграфиката, палеографията, нумизматиката, печатните шрифтове, худ. плакати, корици и титулни страници на книги и други източници.
ЧАСТ 1 ШРИФТЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
ГЛ. 1 От пещерните рисунки до азбучното писмо
Грамотността е предмет на договора между говорещ и слушащ.
-звукови сигнали; зрителни сигнали; ръбош ( пратенически жезли с резки по тях ) и вампум- колани и кипу – предметно писмо.
-пиктографско писмо- петроглиф, петрограма
-идеограми
-йероглифи; видове
1.1 Египетската писменост се състои от ок. 3000 йероглифа, 500 от които били най-често употребявани.
-откриването на папируса
-развитие на йероглифното писмо
-западане на йероглифното писмо
-разчитането на йероглифите- Шамполион
1.2 шумерска писменост; клинописни знаци; наследство на клинописните знаци
- клинописът е бил дипломатическото писмо на древния свят
1.3 Критски йероглифен шрифт А и Б ; кипърско сричково писмо- 50 знака за съгласна + гласна; 5- за гласни
- 2000 г. пр. н. е. – финикийско писмо- консонантно
развитие на финикийското писмо- псевдойероглифно писмо, протосинайско и протопалестинско писмо, угаритски клинописи.
ГЛ.2 Първата азбука- главни букви
финикийската азбука
прием на финикийската азбука от гърците
- гръцка архаична азбука;
8 в. преди н.е.- въвеждат се знаци за гласните
Развиват се два подвида: западна и източна
От източногръцката възниква йонийската и атическата, а оттам- класическата- 24 знака ( За рожденна дата на същата се смята 403 г. пр. Хр. , когато с нея наново са записани законите на полиса Атина )
От западногръцката възниква писмото на етруските в Италия, откъдето се развива латиницата.
Лапидарен шрифт- с длето върху камък, безсерифен, безосов, основните и допълнителните елементи на буквата са еднакво равни. Еднакви греди; квадратно излъчване.
Форми на гръцкото писмо :
унциал ( 4 в. пр. н.е.- 9-10 в. сл. н. е. )
полуунциал
курсив ( от 3 в. на н.е. нататък )
минускул ( 9 -10 в. )
Унциал:
-стар- върху папируси върху пергамент:
лапидарен върху папирус: безосев, по-сплескан, еднакви греди;
по-късно става по-подвижен, по-курсивен.
- втори вид унциал върху пергамент- 2в.; по-голяма плътност на главните греди и второстепенните елементи на буквите
-млад ( нов ) гръцки унциал- по-ъгловат, по-висок, по-тънък, на някои места силно наклонен надясно.
- груцки курсив- бърз, скорописен унциал; бива курсив маюскул и курсив минускул
нач. 10 в. – развива се чистата форма на минускула
10 в. – смесен (среден минускул )
12 в. – млад минускул
-рунни азбуки по света
3. РИМ
Прототиренска азбука и културата виланова
Етруска азбука- развитие през 4-2 в. пр. н.е.
латинска архаична азбука
caelator - художник- гравьор
graphium - писалка
quadrataii - каменоделци
scalprum - длето
Капитално писмо:
4 - 2 в. – ранно
3 - 1 в. – преходно ( през 2 в. пр. Хр. латинският език се стабилизира )
1 в. – класическо – Capitalis Monumentalis
Capitalis Monumentalis- буквите са само главни ( caput- “глава” ), еднакво високи ( x- височина ), серифите са правоъгълни, под 90° на гредата., излъчването е блоково.
КАПИТАЛНИ ШРИФТОВЕ- с равна височина
Основна форма на римското монументално писмо- 2 в. пр.н.е.
Преходна форма : 3 – 2 в. пр.н.е.
Преходна форма със скрити серифи ( 3 – 2 в. пр. н.е. ), в която по краищата на еднакво дебелите греди се натрупва отстрани графично вещество, без да се изрязват конкретни серифи.
Преходна форма с извити серифи ( 2 – 1 в. пр. н. е. )- с извивчици
Класическа форма на римското монументално писмо :
а) със скрити серифи
б) с извити серифи и тъпи върхове
в) с извити серифи и остри върхове
Скрипта акурата- бързописно писмо за ежедневни нужди
59 г. пр. н. е. – ражда се римският вестник “Diurna urbis acta” ( просъществувал до края на 4 в. )
Упадък на Римската империя – упадък на шрифтовете
Широка и тясна форма на римското монументално писмо
Монументалисът получава украсна форма.
Еволюция на книгата – кодексът ( лат. codex – пън ); поява на писарските канцеларии и частни преписвачници- появяват се отношенията автор- издател.
Римските преписвачи се старели да наподобят тържествения дух на Капиталис Монументалис в написаните от тях книги, един вид “хартиено каменно писмо”- ( Б.консп.- да се използва високата, книжовна форма на език, шрифт или нещо друго при не толкова важни поводи е тенденция, забелязваща се през цялата човешка история, и така е и при детето, което се опитва да наподоби неща, правени от възрастните- подражаването е заложено в човешката природа ) . Вследствие на смесването на монументалните форми с податливостта на хартията и под натиска на крайни срок за завършване на работата се ражда Римското маюскулно книгово писмо.
2 - 5 в. – капиталис квадрата (к. елеганс ) – буквите се поместват в квадрат.
capitalis artificiosus- изкусен, изящен
капиталис русрика- сбит, груб, икономичен шрифт ~ 50 г. пр. Хр.
К. рустика служи за основа на италиена през 19 в.
4. От главни към малки букви
4.1 Същност на процеса
Под влияние на римския курсив наред с главните, капитални букви започват да се появяват и малки, деформирани техни копия- минускулът.
маюскули- големи букви
минускули- малки букви
Двукамерна азбука- която има главни и малки букви ( японската например не е такава )
Б. консп.: По принцип във всяка шрифтова система с малки букви същите се явяват скорописни варианти на главните, отстъпващи им по графичност и важност; Тези малки букви са считани непригодни за важни области като например за началото на лични имена или на изречението.
4.2 локални, “национални” шрифтове- след падането на Римската империя в новообразуваните държави от варварски тип се появяват особени шрифтове.
Северна и Средна Франция- меровингски- засукан, трудно четлив, основно в кралски канцеларии.
Южна Италия- лонгобардски ( beneventana / montecassino )
Испания- visigotika / toledana
Британия- т.нар. инсуларен ( островен ) шрифт ( Б. консп.- той е единственият локален, който е дал наследници, оцелели до ден-днешен. Келтската традиция на британските острови се смесила с християнството и културата на англите, племе германи, завладели острова след изтеглянето на римската армия към континента; така се създала уникална култура, имала голямо влияние както на островите, така и извън тях. Френските и италиански мисионери, дошли през 5 в., донесли със себе си множество изящни църковни книги, написани с римски полуунциал ( унция- 1/12 – размерърът на този шрифт ), който послужил за основа на ИРЛАНДСКИЯ ПОЛУУНЦИАЛ- ъгловит, пречупен, с шпатуловидни завършеци, на свой ред станал писмо на келтския език gaelic, говорен до днес в някои области на Острова )
меровингски >> каролингски минускул
Каролингски ренесанс ( към 800-ната година )
Admontio Generalis ( 789 , Карл Велики )- Поръчение всички документи в царството на франките да се пишат по възможно най-четлив начин.
1100- преход от Романската епоха към Готиката
5. НАЧУПВАНЕ НА ФОРМАТА НА БУКВАТА. КНИГОПЕЧАТАНЕ
С развитието на готиката шрифтът станал по- начупен, по сгъстен- общата шрифтова картина се замъглила. Отделя се северно ( Франция и Германия ) от южното влияние ( Италия )
Северното се развива и достига своя разцвет през 13 и 14 .в. То създава следните шрифтове : текстура, бастарда, швабахер, фрактур, по-късно книгипечатните шрифтове на Гутенберг.
Южното : готикоантиква, ротунда, хуманистичен минускул, антиква и хуманистичен курсив.
зараждане:
ротунда- 14 в.
бастарда- 14-15 в.
швабахер- 1460-1472 в Аугсбург и Нюрнберг
фрактура- нач. на 16 в.
6. РЕНЕСАНС
6.1 Историческа справка // 71
6.2 Видни дейци на проторенесанса и ранния Ренесанс // 71
6.3 характер на ранния Ренесанс – римско наследство // 71-72
6.4 Дейност на 6.2 // 73
6.5 готико-антиквата- произход и влияние // 72
6.6 оформяне и характеристики на Италианския хуманистичен минускул // 73
6.6.1 хуманистичен маюскул
6.6.1.1 влияние на естетическото чуство на итал. князе към печатната книга и курсива // 74
6.7 Поява на хуманистичния курсив // 74
6.7.а) Характеристика на курсивния тип шрифт // 74
6.7.1 наследници на хуманистичния курсив в Италия //74
6.7.1.1 Letter di Brevi – папски грамоти // 74
6.7.1.2 Lettera di bolle / Lettera bollatica- за папски були // 74-75
6.7.1.3 Lettera cancellaresca – канцеларски // 75
6.7.1.3.1 L. c. Romana // 75
6.7.1.3.2 L. c. Formata – повлияна от папската канцелария и се приближава към формата на L. brevi // 75
6.7.1.3.3 L. c. bastarda – смесен между горните два // 75
6.7.1.3.4 L. notaresca – нотариални договори // 76
6.7.2 Разпростраение на Хуманистичния курсив в Западна Европа – Франция, Германия, Холандия, Испания, Швейцария // 76
6.8 Италиански художници и изследователи на шрифта // /76
6.8.1 Феличе Феличиано - трактат върху римските епиграфски форми ( 1463 г. )// 77
6.8.2 Дамиано да Моиле ( ~ 1457- 1500 ) – “ Ръководство за скициране на Антиква главни букви” – 1480- създаване на схемата кръг, вписан в разграфен квадрат // 78
6.8.3 Лука Пачиоли ( 1445/50 – 1514 ) – през 1496 “ Summa di arithmetica “
“Божествената пропорция” – 1509 // 78-80
6.8.4 Сигизмундо де Фанти – “Teoria e pratica…” ( 1514 ) // 81
6.8.5 Франческо Торниело- “Opera del modo de …”( 1517 // 81
6.8.6 Дудовико дели Ариги от Виченца – 1522- littera corsina oner cancellaresca // 81
6.8.7 Джовани Антонио Таменте – “Lo presente…”- 1524 // 82
6.8.8 Уго да Карпи ( нищо особено ) // 82-83
6.8.9 Джамбатиста Верини – “Inciput liber primus…” ( 1527 ) // 83
6.8.10 Себастиано Серли ( 1457- 1554 ) – “Del l’architettura” ( 1553 ) // 84
6.8.11 Джамбатиста Палатино – “Libro nuovo…”( 1540 ) // 84
6.8.12 Веспасиоано Амфиарео- “ Opera dif rate…” ( 1548 ) // 85
6.8.13 Фрнандо Руано – “Sette alphabeti …” ( 1554 ) // 85-86
6.8.14 Джовани Франческо Кресчи – “ Essemplare “ ( 1560 ) “Il perfetto scrittore “ ( 1560 ) //86
6.8.15 Джулиантонио Херколани – “ Essemplare” ( 1571 ) // 86
6.8.16 Конрето дел Монте Регале – “Un nuovo modo…” ( 1576 ) // 86
6.8.17 Джакомо Франко- книга към 1595, нищо особено // 86
6.9 Немски майстори на шрифта // 87
6.9.1 Йохан Нойдорфер- Стария ( 1447 – 1563 ) – “Fundament”; “Anweysung einer gemeinen handschrift” – 1538 //87
6.9.2 Фабиан Франк – “Писменото изкуство” – 1525 // 87
6.9.3 Албрехт Дюрер ( 1471 – 1528 ) – Един от титаните на немския дух, мисъл и изкуство, художник и майстор на медногравюрата, основоположник на някои от главните насоки на немското и европейското изкуство до наши дни. “Ръководство за оразмеряване с пергел и линия на отсечки, равнини и кръгли тела” -1525 //87
6.9.4 Каспар Неф- “Съкровище на писменото изкуство”- 1549 // 89
6.9.5 Урбан Вис – “ Libellus valde”- 1549 //89
6.9.6 Волфганг Фугер – “ Ein nutzliches formular” -1553 // 88
6.10 Френски майстори на шрифта //88
6.10.1 Жофроа тори ( 1480 – 1533 ) //88
6.10.2 Пиер Хамон – “Alphabet de l’ivention…” 1560, 1561 // 89
6.10.3 Жак дьо ла Рю- “Exemplaire de letters…” – 1569 //89
6.10.4 Жак дьо Бо-Шен – “ Tresor d’Ecriture “- 1580 // 89
6.11 Испански майстори на шрифта
6.11.1 Хуан де Исиар Високайно- “Recopilation”- 1548, и др. // 90
6.11.2 Франсиско Лукас // 91
6.12 Холандски майстори на шрифта ( по това време Холандия е под властта на Испания )
6.12.1 Герардус Mеркатор ( 1512- 1594 ) (справка- меркаторова проекция ) // 91
6.13 Обобщение- никакви особени придобивки за печатния шрифт през 16 в. // 91
6.14 КНИГОПЕЧАТАНЕ
Възниква в Майнц, Германия; Йоханес Гензефлайш, по късно преименувам Гутенберг. Първи пуасони.
В следствие на размириците в Германия ( войските на архиепископ Адолф фон Насау-Висбаден опожаряват град Майнц на 28 октомври 1462 ) има голяма емиграция на немски печетари към Франция и Италия; Така технологията на книгопечатането се разпространява из Европа. Интересен факт : Глаголическа печатница в края на 15 в.
Първият шрифт на книгопечатането във Франция е готико-антиквата- т. нар. “Lettre de Somme” ( защото са били използвани за набора на “Сума на теологията” ( “Somme de theologie “ )на Тома Аквински ) нем.: Durandustype . Основоположници на книгопечатането- първо в Париж: Улрих Геринг, Михаел Фрибургер, Мартин Кранц ( все немци- виж по-горе защо ) . Развой и разпространение на инкунаболното книгопечатане ( инкунабули- книгите преди 1500-та година; отличават се с големи размери ) Гравьорите Свейнхайм и А. Паннартц откриват красотат на каролингските и хуманистичните ръкописи в италианския бенедиктиантски манастир Субиако ( близо до Рим ). Делото на Николаус Йенсон ( род.1420 ). Едхард Ратдолт ( 1447-1527/8 )- първата употребена в книгопечатането титулна страница. Начало на френското книгопечатане:1470
Първата френска печатна книга: “Epistolarum liber”.
- Венеция- “Втората Атина” поради емиграцията на гръцки интелектуалци от окупирания от турците Константинопол.
6.15 Алдус Мануциус // 95
6.15.1 Биография // 95-96
6.15.2 В Aldi Academia ( “Нова Академия” ) // 96
6.15.3 Първи печатен курсив- април 1501, от гравьора франческо грифо от Болоня- за “Георгики” на Вергилий // 97
( 6.15.3.1 ) – книжки алдини ( формат октаво ) и техните подражания.отвореното предупредително писмо на Алдини. // 97
6.15.4 видове италиански курсив ( два вида ); етимология на названията на курсива и антиквата ( old face- ренесансова антиква ) // 98
6.16 Развитие на френската типография през 16. в // 98-99
6.16.1 Клод Гарамонд ( 1480- 1561 ) // 100
6.16.2 Негови ученици : Гийом льо Бе, Робер Гранжон, Жак дьо Санлек ( 1573 – 1648 ) // 100
6.16.3 Робер Гранжон – създава т. нар. патриотичен френски курсив; ренесансови и съвременни латински, гръцки и ориенталски шрифтове- Гранжанов шрифт ( lettere francoyse = шрифт civilite ) //101
6.16.4 Жан Жанон //102
6.16.5 Кристоф Плантен ( 1520- 1589 ) // 103
6.17 Холандска типография // 103
6.17 – Холандска антиква- Гарамондова в холандски народен дух. Оттам и в Англия, Европа и Русия. 1707- 1710- Руска азбучна реформа ( цар-император Петър I-ви )
6.17.1 Кристофел ван Дайк ( 1610 -1670 ) // 103-104
6.17.2 Антон Янзон ( 1620 -1687 ) // 104
6.18 Ренесансовата антиква в Англия // 104
6.18.1 Уилям Казлън ( 1692 – 1766 ) // 104
ГЛ. 7 ПРЕХОДЕН СТИЛ ( Барок и Рококо )
7.1 Характеристика на епохата // 105
7.2 Технология на медногравюрата- първа медногравюра- 1446 г. // 105-106
Първите медногравюри са копия на известни картини на епохата
( помякога 1:1- оттам и книги с голям формат )
Поради характера на шлифованата медна плоча ( “твърд и капризен материал” ) гравьорите отдават предпочитание на отвесни греди и симетрични закръгления, за да не се налага да въртят плочата. Така се ражда класицистичната антиква. // 106
7.3 Преходна и класицистична антиква // 107
7.4 Кралска поръчка за нов наборен шрифт ( 1692 ) // 107
7.4.1 Разграфяване на матрицата // 107
7.4.2 Филип Гранджан дьо Фуши // 108
7.4.2.1 Заповед за буквата l ( да бъде с една малка човчица отляво )
7.4.3 romain du roi Louis XIV. // 108
7.5 Луи- Рене Люс // 108
7.5.1 Артюр Кристиан – шрифтът jaugeon // 109
7.5.2 Пиер Симон Фурние- Младия ( 1712 – 1768 ) –oeil poetique // 110
7.6 Холандия // 110
7.6.1 Изаак Еншеде // 111
7.6.2 Йохан Михаел Флайшман // 111
7.6.3 Жак Франсоа Розар ( 1714 – 1777 ) & Матиас Розар // 112
7.7 Англия // 112
7.7.1 Джон Баскервил ( 1706- 17?? ) Бирмингамска шрифтолеярница // 113
7.7.2 Уилям Мартин // 114
7.7.3 Джон Бел ( 1754 – 1831 )
7.7.3.1 Bell antique – най-късната преходна антиква – 1784 // 115
7.8 Германия // 115
7.8.1 Йохан Готлоб Иманлуел Браиткопф ( 1719 – 1794 ) // 115
7.9 канчелареска модерна – 1576 // 115
7.10 Калиграфия на епохата. Представители // 116
7.10.1 Lettre chancellaresque, Lettre francoise >> Rond //117
7.10.2 lettre Italiene Batarde – френска италианска канчелареска бастарда // 118
7.10.2 Пиер Моро // 118
7.10.3 Ронд + Итален батард = куле ( coule , сщ. “експендисион”) // 118
7.10.5 Англия // 119- 120
7.10.5.1 Round hand + Italian hand = English hand – английско куле- получава името англе. От англе произлиза българският училищен краснопис // 119
ГЛ. 8 КЛАСИЦИСТИЧНАТА АНТИКВА // 121
8.1. Сл. 1750- класицизъм. Най- известна картина- “Клетвата на Хорациевите” от Жак- Луи Давид- 1785 //121
8.2 Фамилия Дидо // 122
8.2.1 Франсоа Дидо ( 1689 – 1757 ) – завършва развитието на класицистичната антиква // 121
8.2.2 Франсоа- Амброз Дидо ( 1730 – 1804 ) – подобрява кегелната система ( 1 дидо-пункт = 0.3759 mm )- Начало на универсалната мерна система в типографията
324.8394 mm = 864 пункта ( p. )
8.2.3 Пиер Дидо- Стария ( 1761 – 1853 ) // 122
8.2.4 Фирмен Дидо ( 1764 – 1836 ) // 123
8.2.5 Анри Дидо- известен със склонността си към миниатюрни букви
8.2.6 Амброаз- Фирмен Дидо // 124
8.2.7 Жюл Дидо // 124
8.3 Италия- Джамбатиста Бодони ( 1740 – 1813 ) // 124-125
8.4 Германия- Юстус ерих Валбаум ( 1768 – 1839 ) // 125-126
8.5 Англия- Алегзандър Уилсън // 126
8.6 Обобщение
ГЛ. 9 XIX ВЕК
9.1 Обобщение на епохата. рекламната конкуренция. Затлъстяването на класицистичната антиква ( тънки: дебели греди = 1/12 - 1/20 )
англ. Fat Face
фр. gras ( “тлъст” )
9.2 широка тлъста антиква
9.3 тясна тлъста антиква
9.4 украсна тлъста класицистична антиква
9.5 буквата добива 3-то измерение
9.5.1 украса с графичен елемент
9.5.2 плоска украса
9.5.3 украса с пластичен ефект
9.6 ЕЖЕПТИЕН ( 1815 ) – Винсент Фигънс
9.6.1 шрифт Кларендон ( Clarendon ) – 1843 – наречен тогава Ionic ( йонически ), като Гротескът се наричал Doric ( дорийски ). Кларендон е “ по форма и ритъм Антиква, а по тежест- Ежептиен )
9.6.2 Clarendon на Benjamin Fox
9.7 Италиен- търпи влияние от древния капиталис рустика ( вж, глава 3 – РИМ ) – 1821 . Тънки: дебели = 1 : 9
9.7.1 – Полутоскански – горната част на буквата е в различен стил от долната
9.8 ГРОТЕСК ( Sans Serif )
9.9 Полублок
9.10 Пресищане от модат на класицистичната антиква; завръщане към ренесансовата антиква >> шрифтът елзевир
9.11 Уилям Морис ( 1834 – 1896 ) –Golden type- произхожда от Janson
9.12 Jugendstil ( Сецесион )
9.13 Обобщение
ГЛ. 10 XX ВЕК
10.1 Оглед на епохата. Победа на индивидуализма в капиталистическите и октомврийските ( комунистически ) общества
10.2 Видни представители
10.2.1 Brace Rogers – Centaur – 1916
10.2.2 Фридрих Бауер – Генцш-Антиква – 1907-1910
Ренесансови форми, в които навлизат форми на сецесиона:
10.2.3 Питър Беренс – Беренс-Антиква
10.2.4 Валтер Тиман – Тиман- Медиевал
10.2.5 Георг Белве- белве-антиква- 1926
10.2.6 Ото Екман- Екман-шрифт
10.2.7 Алфонс Муха- Херолд ( 1901 - 1904 )
10.2.8 Фриц Хелмут Емке- Емке-антиква, - медивиал, -Елзевир
10.2.9 Рудолф Кох- кабел-гротеск – 1926/27
10.2.10 Емил Рудолф Вайс ( 1875 – 1942 ) – Вайс-антиква
10.2.11 Уорън Чапъл- Траянус – 1940
10.2.12 Херман Цапф- Палатино 1950, Микеланджело 1950 и Фидиас -1953, Систина 1950, Сафир ( 1950 ), Виртуоза ( I и II- съотв. 1952 и 1953 ), Optima ( 1958 )
10.2.12.1 Жена му- Гудрун Цапф- Диотома; Ариадне ( 1954 )
10.2.13 Алберт Капр- 1958- Лайпцигер антиква; Фауст-антиква ( 1961 )
10.2.14 шрифтът Тиман-антиква
10.2.15 Имре Райнер- Корвинус ( 1929 – 1934 )
10.2.16 Херман Цапф- Мемор ( 1952 )
10.2.17 О. Х. В. Хаданк- Орната ( 1943 )
10.2.18 Херберт Танхойзер- Гравира ( 1935 )
10.2.19 Ян ван Кримпен- Ромулус ( 1936 )
10.2.20 Дрешер- Енергос ( 1932 )
10.2.21 Ернст Шнайдлер- Хералд- Хералд ( 1934 ), Легенда ( 1937 )
10.2.22 А. Фрутигер- Ондин ( 1954 )
10.2.23 георг трумп- Паломба ( 1955 )
10.2.24 Имре Райнер- Райнер скрипт ( 1951 ), Страдивариус ( 1945 )
( 10.3 ) Шрифтове, получено с акварелна четка- Балзак, Салто, Импулс, Мистрал
10.4 Шрифтове от втората половина на 20 в. ( до 1964, когато е написана книгата )
ГЛ. 11 СЛАВЯНСКИ ШРИФТОВЕ
Тези шрифтове са разгледани от Йончев в друга книга- “Древен и съвременен български шрифт”
Кирилица- 9 в. от Константин-Кирил Философ
От България в Русия при нашествието на княз Светослав ( 969 г. ) ( обърнете внимание на влиянието на войната върху разпространението на изкуството- тук и при Майнц- вж. т. 6.14 )
Развитие под влиянието на гръцките и руските шрифтове.
Първата печатна кирилица- 1491 ( “Осмогласник”, Краков, Швайфолд Феол )
Шрифтът в България.
ЧАСТ 2. ШРИФТЪТ В ПРАКТИКАТА
1. Основни познания за буквата
1.1 Изграждащи и противодействащи сили
1.1.1 изграждащи- ръка, перо
1.1.2 противодействащи- съпротивление на материала
2. Видове писателски инструменти ( пера ) и техните характеристики
2.1 По материал- Растителни
2.1.1 Цилиндрична пръчица
2.1.2 Тръстиково перо
2.1.3 друго
2.2 Птичи
2.2.1 Метални
2.2.2 други
2.4 По омокряване
2.4.1 Преки- напр молив; стилус
2.4.2 с медиатор ( мастило, туш и т.н. )
2.5 По подрязване
2.5.1 обли
2.5.2 право подрязано
2.5.3 наляво подрязано
2.5.4 надясно подрязано
2.6 Остри пера
2.7 според следата
а) обли- оставят вълнообразна линия
б) широки- 3 типа
б1) Т- перо
б2) N- перо
б3) Z –перо
3. Въртене на перото
4. Буква
5. Форма и съставки. Класификация по брой съставни елементи; посока на дишане
6.1 Форма
6.2 Съставките и техните наименования- елементи на буквата- 23 клички
6.2.1 серифи- 7 типа; видове
6.2.2 кернинг, линиране, текстиране |
|