[RG®]

от Мария Касимова, Блог.Капитал.Бг

Сега ви моля за цялото търпение, на което сте способни! Ще ви цитирам само една малка част от един критически текст, написан от художник по повод собствените му картини. Става дума за Стефан Тодоров и неговия "Органичен сюрреализъм" в галерия "Мургаш".

Основното послание на абстрактно-декоративната символика, като такава е да възбуди мисловен поток в следствие асоциираното от цветовата и формова композиция, представена на гледащия с отворен достъп на влизане и излизане от взаимодействието между цвета и символа /знака/, като синтез на добре обходено материално обозримо.

Липсата на задължение в мисловното формообразуване и респективната композиционна визуализация е една под прагова свобода на личността, чието не осъзнаване поражда принципен позитив към конкретната стилистика и обуславя нейната основа, като фундамент на зараждащ се стил.

Да оставиш цвета сам да осъществи комуникация с формата, да покаже собственият си характер, за да може гледащият да възприеме произведението, като самостоятелна и достатъчно демократична единица, въздействаща върху възприятията му, и от там да се получи генерирането на свободния образ изграждащ се от взаимовръзката на формите – придадени там “звук” и пространство от не задушеният в комуникативността си с другите багри, и сам по себе си цвят!


... Нататък нещата стават още по-сложни. Използват се словосъчетания като "емоцио-притежател", "първичното асоцииране и съпреживяване", "емоционално-информационен поток", "осезаема антропоморфност на образите", "идейно-композиционна спирала на развитие"...

Разбрахте ли нещо? Щото аз определено не. И не защото фризьорката ми е сложила повече русо в боята за коса при последното ми посещение. Нито защото не съм си прочела книжките от университета. Причинатa е, че писането за изкуство само по себе си е изкуство. То предполага не само око и интуиция, но и добро владеене на точния език, с който те да се опишат. Точно затова цивилизованият почин е върху фактите и проблемите от изкуството да пишат и разсъждават критиците от една страна и т.нар. наблюдатели (observer) от друга. Първите използват определен тип терминология, за да изведат идеите си в по-висок научен контекст. Това, разбира се, не означава, че текстът трябва да е непоносим. Наблюдателят има за задача да стои между артистичния факт и този, за когото той е предназначен - публиката. В този смисъл задължително условие е той да пише интересно, достъпно, качествено, при това без да профанизира. Е, там е майсторлъкът!

Направих всичко по силите си да прочета докрай текста, с който самият художник описва метода и идеите си. Попаднах във водовъртеж от ужасна употреба на оскъдно количество български и куп чужди думи. На претенциозност, която облича в "маркови" понятия очевидни неща. На доста нагъл опит да се коригира сякаш самия език на изкуството - в случая на живописта, за да се "доизяснят" идеите. Резултатът не прави нищо друго, освен да отблъсква. Ако това е сюрреалистичната му цел, то тя е постигната.

А иначе картините определено си струват. Стефан Тодоров е 30 годишен художник, който поглежда в лоното на стария сюрреализъм с доза почтителност, но и свое присъствие. Ако харесвате този стил, вижте тези платна.

И не четете това, което художникът се е опитал да разкаже от тях с думи.

Линк

[nub]

Тоа ако е художник аз съм Тролейбус:)))
Определено клепаниците са най якия бизнес, такива неща кат неговите се правят за по 20 минути и важно д аима количество и хубава рамка.

[RG®]

Ти недей, че като гледах снимките, приличаш...

... на Фънки!

:-)


П. П.

Забравих да постна подзаглавието:

Прости им, Господи, те не знаят какво вършат!

[nub]

[ники михайлов]

Ооооо да!
Сйекса йе пълен!

[PERO!]

[LOC]

Имаше един епизод на Приятели кадето Рос показа на Joey как Word може да му изкара списък със заместители на думата която е написал, така че той да може да си избере по-сложна с цел да изглежда по-умен...в резултат словосъчетанието : "хора с големи сърца" се равняваше на "хомосапиенс с аортни камери в пълен размер"...

не съм виждал картините, но изгубените 5мин от живота ми в мъчителната бездна на това безсмислено усложнено празно бръщолевене ме докараха до извода, че и абстрактно-декоративната дрън дрънбла бла символика на картините няма да ми допадне...
_________________
...I'm an idiot!!!