[RG®]

За успех на арт пазара са нужни знания, търпение и сериозна доза късмет

Представете си, че сте млад латвиец с фамилия Ротковиц и откривате в килера на починалата си баба няколко картини, подарени й от нейния братовчед Маркус.

Това би ви направило много щастлив, а и доста богат човек, като се има предвид, че една картина на този братовчед, Марк Ротко, в последно време се е продала на търг на "Сотби`с" в Ню Йорк за 72.8 млн. долара. Малко хора, а още по-малко българи могат да разчитат на подобен късмет. Освен ако не са далечни роднини на Жул Паскин например, който е един от редките примери за художник от България добре познат и сега сред колекционерите в Париж и Ню Йорк. Факт е обаче, че за инвестиции в изкуство се говори все повече и повече. Дори и в България, където сериозен пазар на изкуство на практика не е имало никога, а малкото ценни и оцелели антики са донесените от Виена и Париж преди 1944 г.

Какво е изкуство

...и какви са особеностите на инвестирането в него? Първият проблем пред желаещите да натрупат богата и доходна колекция е, че няма конкретно определение за изкуство. Първото, което хрумва на всеки при подобен разговор, естествено са картините, освен това има скулптури, снимки, литографии, плакати, антики и още, и още. Опция освен това са и различните мебели, примерно тези от XVIII и XIX век, дори и марките. От инвестиционна гледна точка е важно само едно - към предмета, произведението или антиката да има сериозен и покачващ се интерес от други колекционери.

Инвестирането в изкуство изглежда просто - човек си купува различни произведения на изкуството, държи ги известно време и след това идва сложната част - да ги продава с печалба. Това е и първата особеност. Произведенията на изкуството за разлика от нормалните инвестиции не носят никакъв доход, докато не се продадат. Има обаче разходи - за застраховки и съхранение. На практика този вид инвестиране всъщност представлява обзалагане или бас за това, че цената на точно това произведение на изкуството ще нарасне в бъдещето. А това основно зависи от обществения вкус в момента - втората особеност. Така, ако сега се ценят примерно експресионистите, след година най-търсени може да са ацтекски антики. Това обаче не важи винаги. Според Вирджиния Уилсън, консултант от Австралия, и изкуството има своите сини чипове - такива са например картините от всепризнати майстори като Сезан, Гоген, Мане. Покупката на произведение на някой от тях силно намалява риска от загуба на инвестицията, но естествено и входната цена е доста по-голяма. Друга особеност е, че самият пазар за произведения на изкуството е малък, неликвиден и почти нерегулиран. Транзакционните разходи също са значителни - поредна особеност. Всички тези фактори правят инвестирането в изкуство силно рискова инициатива, в която единственото успокоение при липса на доходност остава естетическата наслада от притежаваното.

По-евтин начин за влизане на пазара освен покупката на вече ценени имена е да се купи произведение на все още неизвестен автор с идеята, че той е потенциален Ван Гог. Това е по-достъпно и далеч по-рисково. За сметка на това, ако авторът се прочуе, възвращаемостта на инвестицията може да е космическа. За откриването на такъв потенциален голям художник обаче е нужно колекционерът инвеститор да знае много, за да може да отличи скритата перла. ?76

От диверсификационна гледна точка голям плюс на арт инвестирането е това, че цените на произведенията на изкуството не са вързани с тези на акциите например. Така, даже и да има спад на фондовите пазари, цените на произведенията може да растат. Типичен пример са арабските петролни милиардери през 70-те години, които са основни клиенти на големите аукционни къщи в Лондон и Ню Йорк точно в периода на световна петролна криза.

Българска действителност

В момента на българския пазар най-много се търгуват картини, след това пластики, по-рядко фотографии и много рядко видеоинсталации, обяснява Андрей Катеринов, управител на галерия "Арте". Добре е в началото да се купят няколко творби на двама-трима художници. Не е препоръчително да се избира само една картина от определен художник или картини само на един художник. Това е както и при всички нормални инвестиции - трябва да има диверсификация. А и повече автори в портфолиото са за предпочитане, тъй като при избора само на един рискът от грешка е много по-голям. Един творец може сега да прави добри картини и да има обещаващо бъдеще, но ако след време творчеството му се влоши по някаква причина, цената и на старите му произведения вероятно ще падне.

Според Катеринов инвеститорите в сериозно изкуство имат избор между най-общо четири възможности. Първата са "старите майстори" (известни още като класиците), творили през XIX-XX век. (до края на 70-те). Представители са например Владимир Димитров-Майстора и Златю Бояджиев. Тези картини са най-скъпи и редки - рисунките струват 500 - 3000 евро, маслата - от 2000 до 30 000 евро.

Втората категория са модерните, но наскоро починали автори като Георги Божилов-Слона, Генко Генков и Димитър Казаков-Нерон. При тях цените също са високи - рисунките са 200 - 1000 евро, маслата - 500 до 8000 евро. Третата възможност са съвременните художници. В тази група влизат например Емил Стойчев и Светлин Русев. Цените в тази група са 100 - 800 евро за рисунките и 400 - 5000 евро за маслата. Последната категория са "младите" художници (до 40 години), които тепърва ще се доказват. Те са най-рисковата инвестиция, защото е много трудно да се прогнозира и как ще се развиват в бъдеще, и как ще ги оцени пазарът. Затова и субективизмът при купуване на техни картини е много голям.

Освен неизбежния проблем с фалшификатите трябва да се отчетат и високите комисиони, които принуждават инвестицията в изкуство да е дългосрочна. Цената на картината трябва да се повиши достатъчно, за да оправдае разходите по покупко-продажбата. В момента в България, за разлика от по-развитите пазари на изкуство, няма институции (държавни или частни), които да обявяват и следят как се движат цените на произведенията, така че всеки инвеститор да добие бързо и ясно истинна представа за българския арт пазар. Почти няма сериозни и утвърдени открити търгове или панаири по подобие на "Арт Базел", "Фрийз Лондон", "Фиак Париж".

А как може да се повиши цената на произведението? Малко черен хумор. Мафиот си купува картина и пита продавача защо е доста по-евтина от другите. Продавачът отговаря, че художникът е още жив, а другите картини са от умрели класици. Мафиотът се усмихва щастливо и казва на продавача: "Чудесно, от утре ще си имам картина от класик."

-------

Интересни факти

- Най-много с времето поскъпват "шедьоврите", тоест най-представителните и интересни творби на художниците - онези 10-20% от изкуството им, които са най-добрите. Те са най-ценната придобивка за портфейла.
- Отскоро на пазара се появяват нов вид фондове, а именно такива, които се занимават само с инвестиции в изкуство. Такъв например е хедж фондът Art Trading Fund, който досега е събрал около 10 млн. британски лири и надеждите му са до средата на лятото да има 25 млн.

------

Начало

5000 евро са минималната сума за старт на колекция от сериозно изобразително изкуство в България сега. Това е достатъчно да се купят няколко произведения.

-------

Как да изберем художник

Три са основните критерии за оценка на един автор и неговия потенциал. Първо, това е неговата популярност сред колегите му, галеристите, изкуствоведите и колекционерите. Важно е тези хора да разпознават името и творчеството му, да им е интересен. Влияние върху цената оказват и получените награди от него. Много важно е и авторът да бъде познат и в чужбина, добре е да има изложби в Европа, Америка и Азия. Така, дори и българският пазар да не го оцени, картините му могат да намерят купувачи в чужбина след време. Например тази година български автор, Иван Тафров, за пръв път влезе в топ 60 на една от най-престижните британски класации за изкуство - British Petroleum Portrait Award. Според експерти това означава, че цената на произведенията му се повишава неколкократно.

в. Капитал