[Evil_flower]

Зоот и неговата нокта вървяха из местността.Това не беше просто местност,а истински образец за планетата Онтарбо- а именно-оранжеви скали.Бялото животинче подскачаше весело,докато Зоот риташе камъчета пред себе си,като естествено заобикаляше големите; в погледа му се четеше отегчение и гняв.
- Вече вървим с дни,и нищо! - измърмори на висок глас момчето.Кичур синя коса му препречи на погледа и той го отметна гневно- Само скали,пясък,камъни!...
Ноктата го погледна с очакване и задрапа с крачета по панталоните на Зоот.Той се спря и й подхвърли небрежно сушена балистра.
- Добре де, поне подуши нещо, Камал!
Камал обаче хрупаше радостно балистрата.
-Я чакай! -пясъчно-жълтите очи се огледаха зад синия кичур.
Изведнъж острият вятър донесе звук,тъй необичаен за планетата Онтарбо.

Идеята е всеки,със следващия пост да добавя нещо към историята!:))))))))
_________________
http://milvani.blogspot.com

[Zing]

... там някъде в далечината те разпознаха силуета на къдравия моторджия който влачеше с "вулкна" едно прасе ...

[snooper]

Той, Моторджията, караше вече 15-ти ден из тая проклета пустош и не намираше кого да попита за отбивката за Татарстан, демн. Скоро наближаваше зимата на Онтарбо и беше време да зареди антифриз от Татарстанските муджихидини.
Той зърна първо ноктата, а после и Зоот, запраши към тях с бясня газ и си подпяваше "It's my life..."...

- Zoot!
- God of Rain! Nice to meet you!
- Ъ? Ти български не говориш ли?
- А, разбира се, просто реших да съм любезен с чужденеца на тази планета, толкова далече от Созопол!
- Баси, човек и на Онтарбо не може да се отърве от гларуси...
- Човече, грешиш за мен, по-добре да стиснем ръце и да си помогнем. Ти знаеш ли накъде е Татарстан?
- Да. А ти имаш ли нещо за ядене?
- Мога да ти предложа купичка шкембе, става ли?

Зоот погледна тъжно към ноктата, после странна усмивка премина като мълния през лицето му. Да, представи си крачетата на неговия другар да плуват в шкембето и направи тънката сметка, че с 8-те му крака ще събере енергия за 5 дни, колкото да се добере до базата.

- Ок!

Тогава те направиха замяната, Зоот пое купичката, а Моторджията запраши към границата като метеорит, вдигайки след себе си оранжева диря от радиоактивния прах... На следващата спирка погледна пейджъра си, очите му се напълниха с гняв и сила в същото време, докато четеше следното съобщение:
_________________
You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.

www.VerticalShot.com

[P E T R O V]

..." Между нас всичко свърши. Събрах си багажа и отивам при мама. Моника."
_________________
asenpetrov.com

[snooper]

Сетне той скръсти ръце и се загледа залязващите 4 слънца на хоризонта. "Време беше, тази малка мръсница отдвана ми лазеше по нервите...".

Да, дълги години той бепе търпял изневерите й с джуджето Мордор от Фанселон, но как ли можеше да зареже дъщерята на съветник от междугалакатическия пакт. Та нали именно баща й му беше осигурил правото за превоз на МПС с телепорта на пакта, едва ли щастливците като него бяха повече от двама на галактика. След това съобщение той беше вече свободен - никой няма да му брои концертите, никой няма да му напомня постоянно колко са скъпи междуселищните разговори на дистанции над 200 светлинни години. Тези и още много други мисли му отнеха ценен отрязък от времето за разпъване на бивака, а това на планетата Онтарбо можеше да се окаже фатално, уви.
"Дали да не използвам телепорта... да, знам - веднъж годишно без право на поправка в координатите. Но тук ми писна, що за скучни и безизразни залези има на тази планета, пък и следващия концерт на Бон Джоуви тук ще е след 20 земни години, демн."
Да, той натисна розовия металически бутон на "Вулкана" си и продиктува "Земя 01, Европа, България, Созопол, Плажа". Времето, за което телепорта го отведе там не беше по дълго от 4-5 цъкания с език. Той отвори очи, примигна няколко пъти, разтърка ги и отново не можа да им повярва - нима е възможно да няма немски туристи!? Най-после, мечтата му се беше сбъднала и той реши да го отпразнува с шкембе и пърленка в енергийния бар на бай Добри.
Вървеше и мислеше "Хубав е живота на рокера, сега остава да намеря Стефко и Акулата, ще се спукат от яд като видят филма ми от последното пътуване из Ворнан и Онтарбо...". Мисълта му обаче беше прекъсната от тънък глас на девойка, който идваше иззад един тъмен ъгъл:
- Хей, познавам те, само ти можеш да ми помогнеш в цялата проклета галактика!
_________________
You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.

www.VerticalShot.com

[ma4u4a]

той се обърна сепнато
пред него стоеше крехко създание в розов халат на цветчета, крайно грозновата шапка за баня, шарени джапанки от второкласна созополска сергия и пухкава гъба за баня с формата на черноморски тюлен, добре, де - тюленче
моторджията се огледа, наоколо нямаше никой, освен два разгорещени гларуса спорещи за изнемощяло парче баница с извара, мисълта, че този дух на банята говори на него бавно се просмука през трите му мозъчни кълба и подаде имулс за въпроса: какво се е случило?
- някой е откраднал жълтото ми, гумено пате за вана!- изтреля тя с панически ужас в гласа
това принуди трите мозъчни кълба да подадат импулс за конвулсивен гърч на всички мускули по тялото
и те се подчиниха
_________________
Без паника!
Всичко излиза извън контрол по реда си!
бу.

[snooper]

Моторджията се втренчи в нея така, както бе гледал само смазаното от мотора му малко ефтризимче на планетата Назарет. Това крехко създание събуди в него отдавна забравени чувства - бащински, интимни, състрадателни. Прегърна я, както се прегръща уплашено дете и свали от главицата й шапчицата за баня. Замисли се, после я погледна - колко красива беше тя и колко млада... Не, той не можеше да я изостави сега, когато тя тъкмо го беше намерила. Стефко и Акулата щяха да го почакат още малко, и без това не знаеше на коя магистрала са.
- Как стана това зверство, с патенцето за баня, разкажи ми?
- Още не знам, ходих да презаредя кислород за цветната си градина и като се върнах Кваки го нямаше на рафта с гъбите.
- Малко хора имат цветни градини в този век, какво расте в твоята?
- Минзухари, много кокичета и лалета.
- Звучи красиво! А как се казваш?
- Пролетка.
- Логично, как не се сетих от описанието на градината! За мен е чест да те срещна!
- Благодаря, много е трудно да срещнеш хора на честта в тези времена!

За момент, той не беше там. Осъзнаваше, че в този миг животът му се променя и как това момиче го гледа така, както никога го беше правила властната Моника. Той се върна:

- Знаеш ли, някога, преди много години, господарят на портите Мейс превърна една колония патици в патета за баня, само защото не искаха да напуснат блатото пред къщата му и смущаваха следобедната му дрямка с квакане. Сега, когато левъла на магията му отслабна след всичките тези битки е възможно и омагьосаните от него същества да се връщат към живот. Скачай на мотора, знам къде може да е твоят Кваки!
- Дано го намерим!

Той даде на Пролетка каската си, а на своите къдрици нахлузи нейната шапчица за баня. Понесоха се лудешки първо по магистрала 66, а после отбиха по стар черен път, който още носеше следите на каляските от битките на господаря Мейс. Колкото по-навътре навлизаха в гората, толкова повече се засилваше симфонията жабешки песни. Стигнаха до бариерата и оставиха мотора под една мутирала върба, половин земен час по-късно те бяха пред езерото. Изглеждаше пусто, на къщата на господаря Мейс стоеше прашен надпис на табела "Кирилицата из нот дед!". Пролетка трепереше, тя се пристисна към него, погледна го с големите си черни очи и попита:
-Дали да влезем? Ами ако Кваки е вътре?
- Не бой се и ела! Не съм виждал господаря Мейс от много години, да видим дали остарелите му очи ще ме познаят...

Той натисна мястото с табелата и вратата се отвори със скърцане, от което Пролетка едва не припадна. Направиха няколко крачки в тъмния прашен коридор и тогава замръзнаха на място, глас като от стометров тунел се разнесе там.
- Спрете, които и да сте!

Пламъкът на една свещ се доближаваше бавно към тях.
_________________
You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.

www.VerticalShot.com

[DinYa]

От разнеслата се прах Пролетка кихна.

[wicky]

Оказа се че свещта си летеше сама, носейки се из въздуха и пускайки с пуфтене малки облачета дим.
- Ох, не е лесно да си без господар! - каза свеща и избърса стеклата капчица восък от челото си.
- Чакай! - каза Пролетка - Това съм го виждала в Красавицата и Звяра на Дисни! - после засрамено добави с по-тихичък глас - Обичам това филмче...
_________________
Отрежеш ли крилата на жената, тя ще полети на метла !

http://wickyhouse.com

http://wickywelcome.blogspot.com/

http://this-and-that.eu/

http://tui-onui.blogspot.com/

[snooper]

- Хей, а къде е господарят ти? - подвикна Моторджията.
- На битка, някакви досадни тролове накърниха честта му и според трубадурите ги е изклал до лапа, след което сварил супа от ушите им за бедните селяни! Скоро ще се върне!- отекна гласът на свещта.

Очите на Пролетка се напълниха така, че скоро щяха да заплуват и книжни лодки в тях.
- А знаеш ли къде е Кваки!?
- Кваки!? Що за име е това? - каза свещта без да се обръща назад и продължи мърморейки си - Тук идват всякакви луди, дано господарят се прибере час по-скоро.

Моторджията седна на едно пънче, извади малко смачкано тефтерче с цвят на тенеке от от джоба на коженото си яке и заразлиства под оскъдната светлина на бойниците.
- Ами да, ето как ще го намерим!
_________________
You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.

www.VerticalShot.com

[Bio]

имам конструктивно предложение. Такива игри може да станат изключително забавни. Обаче за да се получат успешно са необходими някои елементи.

1. трябва да е ясно, да има някакъв ред кой ще дописва. защото някой може да пише половин час а преди това историята някой да я е променил с едно изречение. кофти е.

2. да се оставя отворен край. Да се пусне нишка както Снупъра е направил

" ......докато четеше следното съобщение: "

3. да се случва нещо ярко или отключващо по-нататъшни идеи събитие.

Яка идея.
_________________
нямам кво да напиша тук.

[wicky]

Прделожението ми (за да няма дублиране) е преди да се пусне написаното да се пусне преглед - показва в момента ако някой е писал в темата ;)
_________________
Отрежеш ли крилата на жената, тя ще полети на метла !

http://wickyhouse.com

http://wickywelcome.blogspot.com/

http://this-and-that.eu/

http://tui-onui.blogspot.com/

[wicky]

... Но мисълта на Зоот беше прекъсната от финно изфучаване във въздуха, което разцепи за миг мрака и пусна няколко тържествени звездички. Беше малка, плоска летяща машинка, наподобяваща летяща чиния, само дето капака и беше прозрачен и от вътре го гледаха накърнените очички на ноктата Камал, която се чувстваше изоставена и забравена и поради тези причина реши да се телепорт-ети (което си е смесица между телепортиране и летене - малко по-бързо от летенето и малко по-евтино от телепорта)...
_________________
Отрежеш ли крилата на жената, тя ще полети на метла !

http://wickyhouse.com

http://wickywelcome.blogspot.com/

http://this-and-that.eu/

http://tui-onui.blogspot.com/

[snooper]

Тогава с едно странно свистене чинията се спусна, Камал слезе и доста треснато започна:
- Смяташе като свършиш с размислите си да ме заколиш и да свариш краката ми в Шкембето от Моториджията, а!? Глупав мутирал земен човек!
- Ти говориш!????
- Разбира се, че говоря, ти да не ме бъркаш с някое тъпо земно четирикрако! Просто те пробвах що за стока си, не останах много очарован, все пак чета всяка твоя мисъл.
- Но... защо тогава се върна?
- Една жена търси онзи с мотора, казва се Моника и пита къде е отишъл. Аз наистина не знам, защото бях офейкал далече преди да въведе координатите, чух само вакуума от телепорта. Ти обаче беше тук, ще те закарам при нея.

Камал скочи в чинията с отработено движение, а Зоот мълчаливо го последва и те поеха в посока базата. Нима ноктата го беше изпитвала през цялото време? Той се чувстваше като кръгъл глупак, ами ако Камал беше шпионин на Капитана!, преобразен като 8-крако животинче? Докато си задаваше хиляди подобни въпроси те пристигнаха в базата, Моника вече го очакваше с нетърпение:
- Ти трябва да си Зоот, последен на тази планета си виждал Моторджията?
- Да, аз съм.
- Моля те, кажи ми къде отиде! Злото джудже Мордор от Франселон, което дълги години ме изнудва, му е пратил лъжливо съобщение, майчице...
- Не помня добре координатите, момент... хм, говори ли ти нещо Созопол, Плжа?
- Разбира се! Трябваше да се сетя, че той ще се върне там, където за пръв път е зърнал вълните! Благодаря!

Мигом тя продиктува на телепорт-часовника си координатите на познатия плаж и изчезна. Когато се озова там, тя се втурна да разпитва за него. Срещна първо един стар мургав продавач на семка, всяка една слънчогледова семка беше с размерите на главата й. "Скапана радиация.", помисли си тя и му заговори:
- Знаеш ли, Моторджията се е завърнал тук!
- Разбира се, как бих могъл да пропусна, видях го!
- Знаеш ли къде е сега?
- Да, но преди да ти кажа това ще трябва да изпълниш една стара моя мечта...
_________________
You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.

www.VerticalShot.com

[wicky]

...Като бях малък - започна семкаджията - моят баща продаваше от онези малки вкусни слънчогледови семки, които можеше човек да си ги люпа докато гледа мача. Сега тази семка жената я реже на семкорежачката и я ядем като салата! Ми цялото удоволствие от беленето липсва! Мечтата ми е да стана богат, а съм сигурен, че това ще стане, ако успея да намеря отново слънчоглед, а не семко-глед. И ти дойде съвсем навреме за да ми помогнеш!
_________________
Отрежеш ли крилата на жената, тя ще полети на метла !

http://wickyhouse.com

http://wickywelcome.blogspot.com/

http://this-and-that.eu/

http://tui-onui.blogspot.com/

[ma4u4a]

а ко тана с жълтото, гумено пате за вана, уеее???!!!
обади се глас от отвъдното
_________________
Без паника!
Всичко излиза извън контрол по реда си!
бу.

[TETRAGRAMATON]

След две секунди тишина.........
-ХАХАХАХААААААА,МУАХАХАХАХАААА
Изсмя се Графът на развален испански,и слузестата му ,мазна усмивка се стече по левият ревер на сакото му,и падна в разейналата се изпълнена с токсични лиги ,паст на любимото му куче Джо.
-МИ МАЙ ,ПАК СЪМ ГО ИЗТИСКАЛ ПО ПОГРЕШКА В ДЖИНЪТ.......
_________________
London professional Portrait and Headshots photographer

[NOX]

-Вие няма ли да оставите Снупъра да се напише от сърце? Какво само му цапате темата?-рече замислено Моканина докато пръскаше с бял латекс лястовиците по жиците
_________________
"... човек се влияе, а средностатистическия човек се влияе дори повече." wi-flip-ff

[snooper]

продължава от Уики, взимайки предвид напомнянето на Ма4у4а, която е много права ;)

- Знаеш ли, може да измислим нещо по твоя въпрос. - каза Моника след няколко секунди мълчание.
- Цял живот чакам да се появи някой важен галактянин като теб, не ме разочаровай, како! - въздъхна тежко мургавият продавач на семка.

Моника се обади по комуникационния модул до секретаря на Баща й, продиктува нужната информация и взе кода за предаване. Всичко й отне по-малко от една земна минута да набави това, което този човек не беше успял да намери през целия си съзнателен живот.

- А сега ми кажи къде са?
- Разбира се, благодаря ти! Тръгнали са към къщата за почивка на господаря Мейс, на брега на блатото до стария реактор. Информацията е сигурна, на тази планета вече нищо не може да остане скрито.

Тя знаеше къде той държи останалите си мотори и ключовете от тях, взе единственото Харли, в което имаше останало гориво и запраши към блатото.
През това време Моторджията и Пролетка още се радваха на тетферчето с цвят на тенеке - картата на оркските села беше надлежно прерисувана, още когато племето на Ворнус открадна всичките му мотори. Пролетка не издържа и заговори:
- Знаеш ли, толкова много пъти съм те гледала през прозореца, когато бях малко момиче. Всички ти се възхищавахме, но не смеехме да те помолим да ни качиш за някое кръгче. Не повярвах на очите си да те видя точно в деня, когато изчезна Кваки!
- Не говори така, хората просто не ме познават и не знаят, че за мен няма незначителни и значителни същества. Целият свят е сцена и всеки има роля на нея!

На излизане от къщата Моторджията скъса едно листче и остави бележка на вратата "Тръгнахме да те търсим към оркските села, Мейс. твой: Моторджията" Те поеха обратно през гората за да намерят господаря Мейс, чакаше ги дълъг път, но това не им тежеше. Обсъждаха толкова много теми, беше толкова хубаво за него да срещне някой, различен от нормалните мрънкачи за цените на кислорода и телепорта. И така те караха 3 дни и 3 нощи през гъстата гора.

Моника откри бележката и веднага ги последва, но с този харлей едва ли можеше да ги настигне преди да спрат за ден някъде.

Моторджията продължаваше да изследва все по-дълбоко душата и навиците на своята нова спътничка. Направи му впечатление нещо странно - тя никога не заспиваше дори за секунда, напротив, беше много по-активна през нощта. Той обаче бързо забрави за това и продължи да кара, пейзажите се променяха и все повече напомняха приближаващите карстови била на планината, осеяни с пещери.
- Мисля, че чувам Кваки! Тук по този път встрани! - разхлипа се в един студен и мъглив следобед Пролетка
- Тогава да го намерим!
- По-бързо, той е някъде навътре в гората, дано да е той!

И наистина, мигом един пъстър паток излезе пред фаровете му и скокна в скута на Пролетка, а тя заподскача като малко дете от радост. Моторджията почти се просълзи, загледа се в тия две мили същества и благодари на Бога на пътешествениците. В тоя момент нещ го изстреля като камък нагоре и той падна, увисвайки във въздуха с примка на краката!
- Хахахахахаха! Мислеше, че ще се върнеш тук просто така и няма да си разчистим сметките! - крещеше със зловещ мъжки глас Пролетка, докато кожата й се свличаше по нея като желе. Кваки вече не беше пъстър паток, а съвсем нормален грозен оркски роб. Кожата на нежното допреди миг създание окончателно се отдели - да, това беше Буулф, старият вожд на племето Ворнус, които бяха почти напълно избити, след като Моторджията, Стефко и Акулата бяха нахлули в селото им с арсенал като за 19-тата световна война.
- Мислех, че си се самоубил от срам! - каза с твърд глас висящия надолу с главата.
- Не и преди да си го върна, ти изби хората ми заради една невинна кражба на мотори! Сега ще си платиш за това...

Той наду стария си рог на вожд, за минути пристигнаха още десетина грозни създания - оцелелите след клането на мотористите. Те го откачиха от примката и привързаха за един ствол. Не знаеше накъде го влачат, само си повтаряше "Все някой ще види бележката ми - Мейс или някой друг, дано, дано..."
_________________
You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.

www.VerticalShot.com

[JinMachine]

В казана започна да става малко горещо. Но това, което наистина го подлудяваше, беше миризмата на целина. Никога не би предположил, че ще свърши гарниран с целина. Поне да го бяха сложили на фурна, със запечени картофки и сос от горчица, или на крем-супа, с ароматни билки, бъбречета от уннга и хрупкави крутони, а те... целина.
Злоупотребата с целина бе направила орките такива гнусни, долни, злобни и малоумни същества, каквито бяха - той бе сигурен в това. Сигурно се раждаха мили, добри и симпатични и после им даваха биберона с пюрето от целина и те тръгваха надолу и надолу по еволюционната стълбица, до най-дълбоките й низини.
Издърпаха го над казана и го мушнаха с една дълга вилица.
- Още не е омекнал достатъчно - каза Ворнус и го бързо го потопиха обратно, преди да е изстинал. Водата около него забълбука... по кожата на якето му се образуваха въздушни мехури (нали не мислите, че орките биха си направили труда да го белят?). Сложиха още целина... Ароматът й се разнесе наоколо като облак комари във влажна лятна нощ и в този момент той най-после припадна.
Когато се свести, отново висеше над казана.
- Добре е вече - каза Ворнус - шпиковайте го.
Орките извадиха кривите си остри ножове и започнаха да го бодат в ръцете, краката, корема, между ребрата. Плътта се отваряше леко, явно добре сварена, а в отворите орките слагаха чесънчета и моркови.
Заляха го с нещо зелено, което миришеше гадно (не колкото целината, но все пак доста гадно) и го потопиха обратно в казана.
И тогава той се събуди. Изправи се рязко в спалния чувал, целият бе облян в гореща пот. Наоколо миришеше на лятна нощ, а Пролетка тихо спеше в чувала до него и вероятно сънуваше нещо хубаво, защото се усмихваше.
Нощната тишина се прекъсваше само от дрезгавото пръхтене на току-що паркирал Харли. Моника изпищя:
- Тя! Тук!!! Какво прави ТЯ в ТВОЯ чувал!!!???
Моторджията я погледна право в очите и за момент му се прииска да е обратно в казана.