[RG®]

Един за всички

Българин е художник на красивата и поучителна анимация "Легендата за Десперо"

Десперо е миниатюрен мишок със смешно големи уши, мускетарско сърце и съзнание за кавалерска чест, колкото на всичките рицари на кръглата маса. Различен е от събратята си с любопитството си и отсъствието на страх - нито от хората, нито от плъховете. Това са двата свята, единият над, другият под мишия, в триизмерната компютърна анимация "Легендата за Десперо" (The Tale of Despereaux). Екранизирана е едноименната книга на Кейт ДиКамило (р. 1964), спечелила през 2004 най-престижната американска награда за детска литература Newberry, с 96 седмици в бестселърния списък на "Ню Йорк Таймс" и 2 милиона тираж, вече извънкласно помагало в щатските училища. Другите мишки ползват книгите за закуска, Десперо е техен благоговеен читател, особено на рицарски истории и приказки за принцеси. Точно принцеса като от картина на Модилиани, копнееща да е обикновено момиче, е първата му любов. Докато тя го пита в шепата си що за животно е, той отговаря свенливо, но твърдо, че е просто джентълмен.

Въпреки компютърната си визия, филмът се отличава от останалите анимации с европейска жилка напоследък ("Рататуй") с липсата на ирония към приказния свят и героите му. Усещането е за потъване в оживелите илюстрации на детска книжка. Рисунката е детайлна и жива, тя е и безспорната страна на филма, за разлика от на места увъртяната и претрупана история. Заслугата е и на българския художник Евгени Томов ("Матрицата", "Трио Белвил"), който отговаря за декорите и цялостната визия. В нея доминират сивото, кафявото и стилът на фламандските художници (Вермеер), а когато на храбрия мишок се налага да спасява отвлечената си принцеса от подземното царство на плъховете, декорът и реалистичните детайли стават по Бош. "Искахме всичко в дизайна да придава чувство на естественост", обяснява Томов. "Да няма стерилност и пластмасовост от очевидно дигиталните цветове, а една лека палитра с опростени линии". Затова в селския си епизод (защото има и линия с пълничка слугиня, мечтаеща да е принцеса) "Легендата за Десперо" е като оживяла картина на Брьогел - включително калта, характерното небе и пасторалната мечтателност.

Самата приказка е достатъчно интересна и заплетена, за да раздвижи въображението на 12-годишните. Възрастовата цел на филма можеше да е и по-висока, ако не беше директно обясняващият поуките (кураж в живота, неконформизъм, способност за прошка) коментар на разказвача, с явно неизбежните при българските озвучавания инфантилни фалцети.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=622751

[piperkov]

Той самият знае ли за това? :D