Предишната тема :: Следващата тема |
Автор |
Съобщение |
snooper Mountain Wolf

Регистриран на: 15 Фев 2004 Мнения: 3408 Местожителство: под небето
|
Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 2:08 am Заглавие: Една от онези вечери, по-скоро нощи. |
|
|
Една от онези вечери, по-скоро нощи, в които седя, дъвча парчета суджук за успокоение на душата... и си мисля, щот не мога само да си седя, трябва и да мисля, постоянно.
Темата не е за оплакване, но не е и хвалба, усмихвам се и се чудя как да го дефинирам. Кратка предистория:
В последната седмица, след като се върнах от Истанбул, работим до откат по изложбата на Графила, денонощно. Хубав екшън е, постоянно някакви проблеми, интересни решения, щастливи разръзки и нови срещи с несериозни типове. Бюрокрация, финансови липси, „направи си сам” изпълнения... Има си обаче своя чар и това, умората е приятна, виждал съм къде къде по-лоши неща в работата си.
Половин месец преди това ме приболя зъб, чието вадене отдавна отлагам от нямане кога. Най-после се обаждам на зъболекарката – паднала от стълбата вкъщи, тази седмица няма шанс да се видим, не си стои на единия крак. Хубаво де, мога да седя на дъжда с дни по високото, значи ще търпя и един зъб в града, това да ми е проблема. Преди няколко дни се разболях... настинка, сигурно от морските ветрове, никой не ме е карал да се мотам със стари приятели по Босфора в 3 сутринта, нали!? Чай, повече работа и ще мине.
В петък, 3 дни по-рано, започва да боли ухо, дясното – добре, ще капя капки, ще мине. Не минава, чакат ме 4 полета със самолет в близките 3 седмици, само не това... Кацал съм от презокеански полет със запушен нос – не го пожелавам никому, главата ти се опитва да експлоадира, а ти предпочиташ това да се случи моментално.
Днес почнахме работа по конструкцията за окачване на изложбата, боли все повече, пустото ухо. Следобед става много зле... звъня на личната лекарка, изписва ми антибиотик на капки по телефона, купувам го, капвам – какво правя? Мисля час-два, опитвам се да работя, боли пущината и не пуска... къде ще летя така? Не, не съм ходил на спешен кабинет като пациент от много години. Слава Богу. Този път обаче отиват натам нещата, сам съм и ако през нощта тръгна да не виждам, зле. Утре е нациолнален празник, положението с лекарите ще е като днес. Зъня на приятели-медици и разпитвам, явно единственият дежурен УНГ кабинет в цяла София е в ИСУЛ, забавно. Звъня им два пъти за половин час, никой не вдига. Явно просто трябва да викна такси.
20:20
Излизам на бегом за таксито, викам асансьора, докато дойде до моя 13-ти етаж се сещам, че оставих здравната си книжка до гардероба. Връщам се, взимам я и още по-бързо нахлувам в асансьора. Натискам първия бутон, тръгва и... блокира между етажите, идеално! Не реагира на натискане на никой бутон, пробвам „помппане” и тръгва... подминава първия етаж и влиза в мазата. Мазата!? Та аз никога не съм бил там, живея в ателие, не ми се полага да имам такава, а на асансьора му е забранено да слиза там заради крадците на буркани! Какво правя там... грешка в програмата, така е то с програмистите. Качвам се най-после горе и се мяткам на таксито. Еднообразните разговори на таксиджиите по радиото ме отнасят за няколко минути – все същите шегички за сметка на операторката, горкото момиче.
20:30
Така, тези... хм, 5-6 деца и 10 възрастни, ама те... нали не чакат всичките за УНГ кабинета!? Точно за същия чакат, някои от тях вече над 2 часа, горките деца. Ако не бяха децата, сега нямаше да пиша това, страхотни са!
21:00
Стоим в луминисцентния коридор, децата и старите са по опърпани кушетки. Наоколо написани с химикал указателни табелки и изчегъртани надписи „Хасан (съце) Айше”, класика. За половин час от кабинета излиза само един пребит мургав гражданин с бушон на окото, но пък аз съм опознал историите на всички деца от приказките между родителите им. Ето ги и нашите най-изявени герои:
1. Момиченцето с топчето в носа – 3-годишна госпожица, със стил и обноски при това. Тази малка фея имала едно герданче, герданчето го скъсало едно съседче, после съседчето си отишло и на феята й станало скучно. Топчетата от гердана са оранжеви, като портокал, я да видим... „Я, вярно са интересни, а в носа дали ще стои?” Стои, сега стоят и мама и тате около носа, но пред кабинета в ИСУЛ.
2. Бебо, който се учи да ходи и има температура – къдрав, с огромни очи, на около 14 месеца, спокойно би могъл да бъде на корицата на „Моето бебе и аз”!
3. Принцът, който се бори срещу баба си за... почерпка с торта „Неделя” – той ще влезе при доктора само след обещание. Този ще стане богат, беше доста убедителен за 5-годишен.
4. Принцесата, която си мълчи. Беше просто стресирана от този кошер хора в тесния коридор, на нейните години и аз бях същия. Явно никога не съм бил социален тип.
5. Наоколо има още няколко деца, всяко от тях има своята роля, своя начин да покаже присъствие, независимо дали с плач, смях или пазарлък с баба си. Винаги в тези големи групи хора обаче има и един, който седи настрани и не обръща внимание, и не привлича общото такова. Седи, 5 или 6-годишен, с тефтер и молив в ръце – скицира, типаж след типаж. Продължава да обръща страниците, а аз го наблюдавам. Какво хлапе, та някои хора се представят в Графила с американско висше по изкуствата и не могат да стигнат този симпатяга. До 10 години го виждам в „Графики и илюстрации”. Звезда на новото поколение в Графила, няма спор.
20:40
Явно на смяна е застъпил лекар, който се справя по-бързо. Дружно пускаме всички деца да минат, никой стар глупак не измрънка егоистично срещу идеята, прецедент.
Всяко от тях плаче, без изключение. На мен обаче, честно казано, ми е малко забавно, слушайки коментарите наоколо... а и докторът им помага, какво толкова. Идва ред на момиченцето с топче от гердан в носа... обичайния рев за минута, две... продължава все по-силно, все по-ужасено, побиват ме тръпки този път. Ужасно е, няма ли най-после да излезе това проклето оранжево топче, милост за клетото дете! Следват 2 секунди тишина, прекъсната от басовия глас на лекаря:
- Е, само това ли беше!?
Спасена е, ние също...
21:10
Децата минаха и отидоха да си мият зъбките. Пристига един закъснял малчуган с красивата си майка и баща шегаджия. Казвам им, че ще ги пуснем пред нас, разбира се, малкият изглежда наистина сякаш ухото го боли, разбирам го ужасно добре в момента.
Като отворих скоба за родителите, има едно очарование в родните болници, сравнени с американската реалност – тук при нас децата не са малки чудовища, а майките им са красиви и възпитани. Що за ра разлика, благодарен съм, че съм роден тук, макар да не е най-доброто място за работа.
21:30
Близо до мен седи възрастна пианистка със сестра си, чака вече 3 часа за някаква специална процедура на ухото, но пък и я е страх, стиска ръката на сестра си до посиняване.
Пристига нова звезда, също с придружител приятелка. Пациентката прилича на момиче от кастинг на „Пайнер” – т.е. на нищо не прилича от всичките тонове грим, перхидрол, зле избраните дрехи и отворените почти-сандалки, в които чорапите са най-вероятно мокри. Обиколили са 3 болници, докато ги насочат към тази. Случаят е интересен – по време на вечерния макиаж решила да почисти ушите си със съответните клечки. Дали се е старала или клечката е била виновна, не знам, но памукът си беше останал нейде дълбоко вътре. Хигиената понякога може да се превърне във враг номер 1 на човешкия род, мдаааам.
Ред е на пианистката, водят я някъде за 20 минути, връщат я с физиономия на човек, който вече чува и с двете уши, но пък има да трепери цяла нощ.
22:00
Сестрата е зачезнала някъде, търси се. Деца вече няма и е скучно, една новопристигнала жена разговаря с мен за каквото дойде. Реално ме разсейва, така че това е ОК.
22:15
Мой ред е, явно съм късметлия, чаках по-малко от 2 часа. Обяснявам каква е ситуацията на лекаря, 30-на годишен тип, който прилича на приятелите ми. Бих разделил бутилка нещо с този човек - дори и чувството му за хумор не си отиде с напредването на натоварената смяна. Преглежда ме, няма никакво възпаление, съответно никаква нужда от антибиотика, изписан по телефона. Чувам по-зле с това ухо и боли лошо... намира се точно над зъба, който нямах време да оправя. Да, честито, болката от зъба се е качила нагоре... Казва ми някаква сложна дума, която в момента не помня. Препоръчва ми обезболяващи, хуманен тип. Ще трябва да намеря зъболекарката си... а тя е забавна жена в престилка с щампи на анимационни герои и си разбира от работата, доволен съм. Здрависвам се с лекаря, излизам ухилен и пожелавам на неколцината оцелели лека вечер. Боли ме не по-малко, но ми е далеч по-весело... този лекар дали пък не беше психиатър!?
22:30
Пиша смс на зъболекарката, „че зъбите не познават нациолнален празник и много ще се радвам да се видим да си честитим лично”. Не ми се беше налагало друг път, но съм чувал за нейни пациенти, пристигащи с полет от щатите вечерта, прекарват нощта на стола и на сутринта тя ги праща да летят за Лондон.
Не отговаря, разбираемо. Тръгвам по „Дондуков” под лекия дъждец, който мие паважа и прави фаровете нещо красиво, освен полезно. Свиркам си, според „машината” на спирката, последния трамвай идва след минути, ще го изчакам. До мен се приближава с уверена крачка опърпан тип, карам ключовете да пробляснат в юмрука ми и го гледам в очите – какво си мисли той, много добре знам, продължавам да го гледам. „Братко, работил съм и в най-гадните квартал на Далас и Ню Мексико, нима си мислиш, че там такива като теб и по-страшни не ги ринат с лопати?” Отказвам го още преди да ме е заговорил, спира на 2 метра от мен, завърта се около оста си и поема в друга посока.
22:45
В трамвая, 22, все същия немски трамвай от втората световна, обичам само тези трамваи, само когато са празни, като сега. На седалката зад мен един клошар в дамска пола диша лепило от розово пликче, какво да го правиш, с тия цени на цигарите... някои хора ще го разберат. Слизам, вали... не ми пречи, отдавна свикнах, че все някога спира и светлината тогава е прекрасна. Прибирам се, дъвча парчета суджук и описвам всичко това на един дъх, без редакции, без проверки, без претенции. Просто седя, пиша и дъвча парчета суджук... в една от онези вечери, по-скоро нощи. _________________ You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.
www.VerticalShot.com |
|
Върнете се в началото |
|
 |
Bio
Регистриран на: 10 Апр 2003 Мнения: 5263
|
Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 2:30 am Заглавие: |
|
|
Така е, като живееш "модерен живот на бързи обороти" :) Днес тук утре там... btw. енетрата е приятел на човека в подобни ситуации.
А на тази болка и се казва рефлектна болка. Така на приятел щяха да му оперират бъбреците а всъщност беше от язва.
Айде оправяй се човече :) _________________ нямам кво да напиша тук. |
|
Върнете се в началото |
|
 |
compound ™ even better

Регистриран на: 08 Ное 2002 Мнения: 356 Местожителство: work
|
Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 1:11 pm Заглавие: |
|
|
История тип "пълна програма" със силно локален характер, след която обаче си мисля нещо съвсем друго - освен фотоапарат ти трябва да притежаваш и един лаптоп с постоянно отворен текстов редактор, където да вихриш фотоперото ,)) _________________ Is simplicity best or simply the easiest ... |
|
Върнете се в началото |
|
 |
snooper Mountain Wolf

Регистриран на: 15 Фев 2004 Мнения: 3408 Местожителство: под небето
|
Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 1:12 pm Заглавие: |
|
|
03 Март, Ден на Независимостта
В 9:30 се обади зъболекарката и в 10:30 вече умъртвявахме прогнил нерв... Добра жена, Благодаря! :) _________________ You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.
www.VerticalShot.com |
|
Върнете се в началото |
|
 |
SNUFF

Регистриран на: 22 Май 2007 Мнения: 525 Местожителство: Munich
|
Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 1:19 pm Заглавие: |
|
|
малка поправка - деня на независимостта на Република България е 22 септември (1885г) :) честит национален празник! |
|
Върнете се в началото |
|
 |
snooper Mountain Wolf

Регистриран на: 15 Фев 2004 Мнения: 3408 Местожителство: под небето
|
Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 1:21 pm Заглавие: |
|
|
SNUFF написа: | малка поправка - деня на независимостта на Република България е 22 септември (1885г) :) честит национален празник! |
Доста съм се отнесъл наистина... Благодаря за редакцията, Младши :) _________________ You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.
www.VerticalShot.com |
|
Върнете се в началото |
|
 |
HEA
Регистриран на: 20 Окт 2005 Мнения: 1244
|
Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 1:24 pm Заглавие: |
|
|
ихих – голям си ни герой :) радвам се, че историята ти има щастлив край
Заставам зад думите на compound – мисълта ти се лее доста увлекателно сред редовете и успяваш да пресъздадеш ситуациите изключително живописно. _________________ Keep It Simple
|
|
Върнете се в началото |
|
 |
compound ™ even better

Регистриран на: 08 Ное 2002 Мнения: 356 Местожителство: work
|
Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 1:27 pm Заглавие: |
|
|
Така са хората с вграден PHOTO-2-TEXT конвертор ,))))) _________________ Is simplicity best or simply the easiest ... |
|
Върнете се в началото |
|
 |
SNUFF

Регистриран на: 22 Май 2007 Мнения: 525 Местожителство: Munich
|
Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 2:00 pm Заглавие: |
|
|
и аз подкрепям казаното |
|
Върнете се в началото |
|
 |
NOX

Регистриран на: 26 Фев 2003 Мнения: 2140
|
Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 11:51 pm Заглавие: |
|
|
Да не се е счупил фотоапарата? _________________ "... човек се влияе, а средностатистическия човек се влияе дори повече." wi-flip-ff |
|
Върнете се в началото |
|
 |
gopher's

Регистриран на: 01 Сеп 2005 Мнения: 1072 Местожителство: White Birches
|
Пуснато на: Сря Мар 04, 2009 12:16 am Заглавие: Re: Една от онези вечери, по-скоро нощи. |
|
|
snooper написа: |
1. Момиченцето с топчето в носа – 3-годишна госпожица, със стил и обноски при това. Тази малка фея имала едно герданче, герданчето го скъсало едно съседче, после съседчето си отишло и на феята й станало скучно. Топчетата от гердана са оранжеви, като портокал, я да видим... „Я, вярно са интересни, а в носа дали ще стои?” Стои, сега стоят и мама и тате около носа, но пред кабинета в ИСУЛ.
|
Хахахахаххаха ами по случай празничният месец и твойта случка ще кажа, че като малък съм си завирал топче от мартеница в носа и са ме водили в спешното :D:D _________________ Funko POP |
|
Върнете се в началото |
|
 |
snooper Mountain Wolf

Регистриран на: 15 Фев 2004 Мнения: 3408 Местожителство: под небето
|
Пуснато на: Сря Мар 04, 2009 12:28 am Заглавие: |
|
|
NOX написа: | Да не се е счупил фотоапарата? |
Да, чукна на дърво, не е, просто съм позакотвен в града, не за постоянно, надявам се :) _________________ You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.
www.VerticalShot.com |
|
Върнете се в началото |
|
 |
Candelero

Регистриран на: 07 Яну 2004 Мнения: 1211 Местожителство: Sofia
|
Пуснато на: Сря Мар 04, 2009 12:36 am Заглавие: |
|
|
HEA написа: | ихих – голям си ни герой :) радвам се, че историята ти има щастлив край
Заставам зад думите на compound – мисълта ти се лее доста увлекателно сред редовете и успяваш да пресъздадеш ситуациите изключително живописно. |
Абсолюто съгласен... направо го видях цветно всичко !
Супер, че и това зло е приключило за теб... докато четох встъплението ти, се сетих за една приказка, която знам от майка ми...
"...най-боли нещо с 3 букви - ОКО, УХО, НОС, ЗЪБ, ГЪЗ, К**, Х**.. " и мисля, че е напълно права. _________________ The designer can see from his drawings how the final design will look but, unfortunately, not necessarily how it will work. |
|
Върнете се в началото |
|
 |
жапанкъ
Регистриран на: 17 Сеп 2007 Мнения: 1944
|
Пуснато на: Сря Мар 04, 2009 4:29 am Заглавие: |
|
|
снуп, немоа те понасям, ама пишеш страхотно. евала! |
|
Върнете се в началото |
|
 |
dreamer

Регистриран на: 25 Юли 2003 Мнения: 3548 Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Мар 04, 2009 10:40 am Заглавие: |
|
|
Другия път - фотороман :)) Само ти пожелавам да е по приятен повода! _________________ .
Dreamerworx.com
-------------------------------------
Steps Of Inspiration |
|
Върнете се в началото |
|
 |
snooper Mountain Wolf

Регистриран на: 15 Фев 2004 Мнения: 3408 Местожителство: под небето
|
Пуснато на: Сря Мар 04, 2009 11:31 am Заглавие: |
|
|
Нещо, което пропуснах онзи ден, а ми се стори важно :)
Заговорихме се пред кабинета за поглъщането на различни предмети и един татко гордо зави:
- Когато бях хлапе ме заведоха на военен парад! Започнах да се разхождам край машините и в един момент не знам как, но изтръгнах петолъчката от един камион-ракетоносец... и я глътнах! Никой няма спомени да съм я изкарал, така че няма да се чудя, ако на някоя рентгенова снимка излезе малка петолъчка в стомаха ми... _________________ You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.
www.VerticalShot.com |
|
Върнете се в началото |
|
 |
gopher's

Регистриран на: 01 Сеп 2005 Мнения: 1072 Местожителство: White Birches
|
Пуснато на: Сря Мар 04, 2009 11:53 am Заглавие: |
|
|
Това е да си отдаден на комунизма :D _________________ Funko POP |
|
Върнете се в началото |
|
 |
ValBo

Регистриран на: 07 Ное 2002 Мнения: 3426 Местожителство: София-Шумен
|
Пуснато на: Сря Мар 04, 2009 7:36 pm Заглавие: |
|
|
Снупи, вместо да удариш две-три водки, ти си тръгнал по доктори...
Вместо два часа болки пред доктора, щеше да се отдадеш на два часа удоволствие с водката..
А ако имаше и кака, да разтрие изморените ти плещи - за зъб нямаше да се сетиш изобщо;-) _________________ Сънят е слаб заместител на кофеина |
|
Върнете се в началото |
|
 |
PLAY

Регистриран на: 05 Сеп 2003 Мнения: 369 Местожителство: Средноград
|
|
Върнете се в началото |
|
 |
RoT

Регистриран на: 02 Окт 2004 Мнения: 1360 Местожителство: София / Разлог
|
Пуснато на: Сря Мар 04, 2009 11:56 pm Заглавие: |
|
|
Донков, Донкооовв, да беше написал нещо такова и за изложбата ;-) _________________ [19:44:08] Morgoth: mda, predupredil me e LoveHate, che ot tebe spasenie nema |
|
Върнете се в началото |
|
 |
|