[RG®]

10 правила за снимане на модерно българско кино, които гарантират пълен провал

Не всеки може да прави българско кино. (Камен Калев например не може – затова се занимава с правене на световно кино.) Правилата тук не са като в Холивуд, Сънданс, Кан и дори Бомбай. Дори Спилбърг ще се затрудни да снима филм, който да стане истински любим на българската публика – точно така, както много глобални марки за безалкохолни напитки паднаха в неравната битка с любимата ни боза. И като стана дума за боза...


1. За да бъде успешен един модерен български филм, той в никакъв случай не трябва да е модерен. Нека да изглежда и да звучи така, сякаш е сниман през 80-те. Нека единственият компютър в продукцията да се използва само от секретарката на шефа, за да си реди пасианс. Нека звукът да бъде отвратително моно, а саундтракът – изсвирен на изтърбушена йоника.

2. Ключът към съвършения български филм е сценарият. Не трябва да има такъв. Ако случайно се наложи да се представя някакъв текст пред някаква комисия за финансиране, този текст не трябва да се допуска до снимачната площадка. Филм се снима на терен - импровизирано и по чувство.

3. Историята трябва да се започва отдалеч, ключовите моменти да се замаскират и не трябва да има американски глупости като експозиции, завръзки и развръзки. Разказът трябва да тече в собствен ритъм – ту забързва, ту забавя и накрая свършва без ясно изразен финал. Така е в сериозното киноизкуство.

4. Буквализмът и клишетата са гаранция за успех. Конфликтите са ясни и черно-бели – бедни провинциалисти, богати лоши хора, парното е скъпо. Това са темите, които вълнуват всички хора.

5. Ключовата дума за сюжета е "предсказуемост". Ако някой се опита да спори с това, винаги може да бъде оборен с брадатия принцип за пушката, която се появява в първо действие – всички знаят, че ще гръмне, но въпреки това гледат, нали така?

6. Статичните кадри са най-хубавите кадри. За някои от най-добрите български режисьори с умиление се разказва, че направо са изплющявали по един шамар на оператора, ако се опита нещо да завърти камерата.

7. Музиката е много важна. Ако историята зацикли, нека някой главен герой да започне да дрънка на китара, като повтаря една и съща дума. Така филмът ще се докосне до младите хора, които много обичат музика.

8. Актрисите трябва да се загрозяват максимално. Това е модерно българско кино, а не някаква си фотосесия за списание. Ако във филма участват например три актриси – една без никакъв бюст, една със зле оформен такъв и една с перфектен – могат да се покажат голи всички без последната. Ако някоя от актрисите случайно има по-големи уши, нека във всяка една сцена да бъде с вързана коса, така че да прилича на Чебурашка.

9. Принципът на перфектния диалог: за комични сцени се използват преразказани стари вицове, а за драматични – нищо. Все пак един телешки поглед и туш на йониката казват повече от хиляда думи. Много помага и ако най-важните сцени се снимат през стъкло (прозорец, врата), така че да се вижда само как героите ръкомахат и си крещят нещо.

10. Абсурдът трябва да бъде пълен. Не само в основната идея на филма, но и в подробностите – например, ако някой умира, а друг се опитва да звънне по телефона, но трети е надул силна музика от телевизора, четвъртият персонаж трябва да се намеси, като счупи с юмрук кинескопа и след кратък пазарлък заплати щетите по повредения апарат. Реалността е пошла и трябва да се избягва – все пак, ако хората искаха да видят нещо истинско, нямаше да ходят на модерно българско кино, нали така?

http://www.capital.bg/show.php?storyid=743121