[RG®]

Андре Андреев: Кризата донесе по-малки, но повече проекти




Андре Андреев е графичен дизайнер, който живее и работи в щатите от тринадесет годишен. Завършил е Колежа на изкуствата в Калифорния, след което започва работа в MTV. Две години по-късно, заедно с приятеля си Дан Ковърт, с когото се познават от колежа, основават дизайнерската фирма Dress Code. Техни клиенти са Adobe, Nike, Deloitte Touche.

- Как се определя цената на едно лого?

Зависи от фирмата, от клиента. Ние сме правили запазени марки и за театри, и за неправителствени организации, които нямат пари за подобни кампании. За нас това са интересни проекти, защото те ни оставят да правим, каквото искаме. Големите фирми ни казват – имаме толкова пари, какво можете да направите за тях. Ако е малък бюджетът, правим една опция и те нямат право на избор. За MTV например, като наш клиент, правим повече варианти, защото те имат интерактивна реклама. Ако е малка фирма и използва логото само на една картичка, това е по-евтино.

- Как се свързвате с големите компании и как като цяло се работи с клиенти от ранга на Nike и MTV?

Зависи. Почти всички големи клиенти познаваме лично по приятелска линия. Много наши познати работят в рекламни агенции, които непрекъснато ни дават работа. Работих в MTV две години, преди да започнем нашия бизнес, те ни познаваха и ни вярват. Проектът с Deloitte Touche например отново е благодарение на наш познат. И този вариант е за предпочитане, защото така много повече се отдаваш на проекта, няма как да не дадеш най-доброто от себе си, защото иначе проваляш приятелството и доброто си име. MTV проектите са за по една-две седмици – което е доста бързо за телевизионния бранш. В Deloitte Touche проектите ни отнемат от три до шест месеца – доста по-масивни и големи.

- Какви са стъпките, които следвате, когато се появи нов клиент?

Първото нещо е интервю с клиента - да разберем каква е фирмата, с какво се занимава, как искат да изглежда логото, коя им е конкуренцията, като фирма как искат да се представят, какви са им клиентите. После виждаме колко човека одобряват логото, защото това удължава нещата много. Ние решаваме какво е подходящо за фирмата – текст и картинка или само едното. Някои фирми, като дистрибуционните компании, банките или финансовите къщи например, имат малко и обикновено лого, на което не акцентират, то играе минимална роля в маркетинговата им стратегия.

Съобразяваме се с дейността на фирмата и това в какъв тип реклама ще се използва нашия продукт. Обикновено идеята за визията и елементите на логото идва от нас - за това ни плащат. Ако фирмата е нова, трябва да има текст с картинка като начало, за да стане разпознаваемо за клиентите.

Въпросът, който винаги задаваме на първите срещи, е кой е любимият цвят на клиента. Има много клиенти, които като погледнат нещо, казват, че цветът не им харесва и това обезсмисля труда ни. Проучванията за потребителските вкусове са важни за компании с много външна реклама, за останалите, чието лого живее на уеб сайт например, това няма голямо значение.

- Кога идва време за обновяване на фирменото лого?

Много фирми искат да изглеждат прогресивни, но нямат парите да го направят. Затова си слагат изцяло нови запазени марки. Но това не е нужно, ако ти върви бизнесът и всичко е познато с логото и имиджа, който си градил с времето, това само обърква клиентите. Ако обаче искате да промените нещо във фирмата – нов продукт, услуга или нова визия - тогава инвестицията си заслужава.

- Криза в бранша?

Нашата фирма е достатъчно малка и работа не ни липсва. От година не сме спирали да правим проект след проект. Но сега, поради кризата, наблюдаваме, че фирмите са съкратили бюджетите си за проектите за сметка на броя – повече и по-къси проекти. Което е повече работа за нас, повече идеи.

- Как се измисля идеята за проекта, талант или труд преобладава в работата ви?

Започваме с малка скица за идеята. Всичко е много работа и опит. Талантът според мен е желанието да работиш. Имаме толкова много сполучливи, дори гениални идеи, които рисуваме, но изхвърляме, защото ни трябва нещо още по-добро. Зад всяка добра идея има поне двадесет, които сме изхвърлили в кошчето.

- Най-успешните примери за фирмено лого?

FedEx със стрелката между буквите. Отне ми доста време, за да видя посланието. Интересно е как е скрито и не се забелязва на пръв поглед. Ако е евтин майтап, ще се разсмееш първия път и после няма да го забелязваш. ВР имат интересно лого като слънце. Милтън Глейзър например е много талантлив дизайнер, създал логото на I love NY, което седи на тениски по цял свят. Това е идея, която той е измислил и тя е доразвита от други. Ето тази идея е пример за идея в много суров вид, която отива към лого.

Интересна е и историята на логото на Nike. Малцина знаят, че е създадено от студент, на когото са платени 35 долара... Дори маратонките на Nike не струват толкова. Днес това лого е уникално с минимализма си и е толкова разпознаваемо. Има запазени марки, които струват хиляди долари, но не могат да се изплатят както логото на Nike дори след десетки години.

- Валидна ли е още максимата „Сексът продава“?

Винаги ще има такава максима, но не във всеки сектор. Ако продаваш луксозни стоки, бижутерия, мода, това винаги ще е актуално.

- Мислили ли сте дали да не продадете бизнеса си след време?

Да, това е хубав въпрос. Мислили сме, това е възможност, но за момента се надявам да остане наш. Трябва още време, за да стане такъв, какъвто го виждаме. На фирмата ни с Дан гледам като на брак - подписали сме договор и сме създали общо дете. Сега се грижим за него, развиваме го, за да почне след време то да се грижи за нас.

- С Дан Ковърт поделяте ли си работата или всеки си има свой ресор?

Всичко минава между двамата. Но той е много по-добър в логата, докато аз се интересувам повече от електронната медия, анимация, уеб страници.

- Кризата в САЩ тръгна от многото кредити и заемните средства, които хората така и не успяха да върнат. Вие имате ли проблеми от този характер?

Засега не. Ако нямаме парите в кеш, не харчим. Това е проблемът според мен в Америка – че беше много лесно да се вземе кредит за десет, двадесет, тридесет хиляди долара. Сега вече е по-трудно, но като вземеш няколко такива кредита, няма как да ги изплатиш в близките 10 години. Ние влагаме пари, с които разполагаме, и не сме изпадали във финансови затруднения.

http://com.investor.bg/?cat=263&id=82737

=======

А. Андреев: Горд съм, че съм българин, но бизнесът ми не може да се случи тук



Андре Андреев е млад, креативен, много позитивен и пълен с идеи дизайнер. Заминал отвъд океана едва на тринадесет години, той успява да превърне хобито си в професия и не крие, че от малък е рисувал и е мечтал да се занимава с това, което днес му носи известност. След завършването на Колежа по изкуства в Калифорния, той започва работа в MTV. След две години на упорита работа създава собствена дизайнерското студио Dress Code заедно с приятеля си Дан Ковърт, коeто привлича клиенти като NIKE, Adobe, Deloitte Touche, MTV. Въпреки успеха, който го преследва на два континента, Андре е изключително земен и отговаря с охота на въпорсите ни.


- Ти си едно от големите имена в областта на графичния дизайн, в световен мащаб. На всичкото отгоре си и доста млад. Как се чувстваш в тази светлина?

Честно казано не ми идва до главата заради всички нови и нови цели, които искаме да постигнем. Успехите идват с много труд и проблеми, за които не говорим често, защото хората обичат да виждат хубавата страна на нещата. А проблемите са от всякакъв характер - клиенти, които не искат да плащат, намиране на нови проекти и как да движим фирмата напред.

- От 13-годишен живееш в Америка. Как излязохте от България?

Майка ми спечели зелена карта преди 12 години и двамата емигрирахме в Сиатъл, нямаше какво да губим. След пет години имах вече двойно гражданство.

- Прочетох, че си вегетарианец.

Бях вегетарианец, но от няколко месеца вече ям месо. Бившeто ми гадже готвеше много добре, но откакто се разделихме, вече стана трудно да внимавам какво ям и да търся вегетарианска кухня. Преди, когато живеех в Сан Франциско, беше лесно да подбирам храната, но сега вече няма кой да готви.

- Имаш хубава фигура. Американският начин на хранене явно не важи за теб с хамбургери и пържени картофки?

В Ню Йорк навсякъде ходиш пеша, този град е много по-различен от цяла Америка, защото има ресторанти и магазини със здравословна храна. Има голям избор и добрият режим не е проблем, за разлика от средните щати.

- Хоби? Или работата ти е хоби?

Работата е част от живота ми. Когато работният ден свърши, не мога да превключа на вълна свободно време просто с щракване на пръстите. Мисля за проектите навсякъде, а иначе прекарвам свободното си време като ритам с приятели – запален съм по футбола, ходя на музеи, излизам с приятели.

- Как се виждаш на 40 години?

Надявам се да не работя толкова, колкото сега, фирмата да върви напред, да има други хора, които да помагат, а не да сме само с Дан, да я развием и да създадем име в дизайна.

- Как се чувстваш в България?

Най-интересното е, че докато съм в София и общувам с хора от бранша, усещам вниманието и интереса им, но като се върна при приятелите и семейството ми в махалата в Перник, настроението е същото като преди години – нищо не се е променило и това е най-приятното ми време тук.

- Би ли се върнал да живееш и работиш тук?

В близките години не го виждам. Горд съм, че съм българин, но не виждам как бизнесът ми ще се случи тук. Много българи постигат това, което са постигнали, защото са излезли от България, не мисля, че тук атмосферата и обстановката са подходящи, за да успееш.

- Америка наистина ли е страна на неограничените възможности?

В този смисъл, че работливите успяват, да. Ако наистина работиш и си трудолюбив, нещата стават, докато тук не става, поне не по такъв начин и не толкова бързо. Но в поколенията, които идват сега, повечето деца учат в чужбина, знаят повече езици, след като се върнат в България можещи, знаещи и натрупали повече опит, това ще подобри нещата тук.

- Къде живееш?

Имам апартамент в Бруклин, офисът ми е в Манхатън и придвижването ми е доста бързо с метрото. Придвижвам се и с колело понякога.

- Като човек на изкуството вероятно държиш на артистичната среда, в която живееш?

Сградата, в която се намира апартаментът ми, е доста стара - от 1880 година и всичко е по-ретро, макар и реновирано. По стената имам постери и снимки, не обичам да слагам мои неща в къщи – прекалено самохвално ми изглежда. Обзавеждам с дребни неща, които намирам в магазини втора употреба, и ги събирам, доста съм придирчив към вещите си, подбирам внимателно нещата, които да допълнят облика на къщата ми и си падам по ретро стила.

- Какъв си искал да станеш като малък?

Дизайнер, като този (сочи баща си).

- Значи си можел да рисуваш още тогава?

Абстракции, в 4-5 клас правех абстрактни картини, и ги продавах на баба ми, а парите събирах за маратонки. Най-много картини обаче е купил баща ми.

- Какво още искаш да постигнеш?

С мой приятел искаме да напишем и да продуцираме няколко късометражни филма от по 5-10 минути, това ни е интересно. Да започнем да правим музикални видеоклипове, да създадем име и да имаме повече работа, влекат ни проекти без комерсиален клиент, в които да правим нещата, както ние ги усещаме. Наскоро например написахме книга за пътя между студента и професионалиста и това е нещо, което направихме с наши пари, а сега я продаваме. Част от проектите ни беше и един документален филм.

http://style.investor.bg/article.php?cat=2&id=151


П. П.

Извинете за закъснението!

[RG®]

http://www.dresscodeny.com