RG®
Регистриран на: 07 Дек 2002
Мнения: 5656
|
 Пуснато на: Нед Май 09, 2004 1:35 pm Заглавие: Capital Light - 06.05.2004 |
 |
|
Типография за забавление
Какво е необходимо, за да създадем шрифт
Иван ДОНЧЕВ
За едни хора типографията е наука, за други е изкуство. Повечето от нас пък въобще не се замислят за нея, макар че се ползват от продуктите й всеки ден. Можем да кажем, че предмет на типографията са буквените и символните изображения, техните елементи и съотношения, комбинирането им в шрифтове, правилният избор на шрифт в зависимост от медиата и целта на представянето. На шрифтовете, особено в рекламата, се възлагат роли,далеч надхвърлящи предаването на думи и изречения. Един добре подбран шрифт въздейства визуално върху сетивата и може да внуши чувства и настроения още преди човек да е прочел текста.
Създаване на шрифтове
Изборът на софтуер е голям. Професионалните продукти включват комерсиални пакети като FontLab и Macromedia Fontographer. От интернет адрес www.fontlab.com/html/fontlab.html можете да изтеглите демо версия на FontLab (около 6 MB). По-евтини алтернативи са програмите Softy и FontMonger. А за непрофесионални цели има и съвсем безплатни продукти, списък на много от които можете да намерите на http://cgm.cs.mcgill.ca/~luc/editors.html.
След като си изберете софтуер, има няколко методики, към които можете да се насочите. Най-просто е да отворите програмата за редакция на шрифтове и точка по точка, крива по крива да започнете изписването на буквите. Това е трудоемко и прецизно начинание. С натрупването на опит ще прибягвате към него, но преди това е добре да преминете през другите възможности, които ще ви позволят да усетите основните концепции и понятия в типографията.
Сканирайте нарисувани или направо напечатани някъде букви. Уви, сканираните шрифтове ще са растерни, т.е. описани с краен брой елементи (пиксели), зависещи от разделителната способност на скенера. След като ги увеличите например за билборд, те ще излязат груби и назъбени. За да превърнете сканираните картинки в истински скалируем шрифт, трябва да ги векторизирате.
При този процес отделните елементи на изображението се заместват с математическите им еквиваленти (прави и криви линии), които позволяват правилното изрисуване на символите независимо от избраната големина.
Най-мързеливата възможност, която е изключително подходяща при начинаещи (но в интерес на истината, намира широка употреба и в професионалните среди), е модифицирането на вече съществуващи шрифтове. За целта избирате шрифт, който е максимално близък до вашата представа, и започвате да коригирате символите там, където считате за необходимо. Разбира се, това е порочна практика, която граничи с кражбата на интелектуална собственост. Шрифтовете съвсем не са безплатни. За обучение обаче може и да се направи компромис.
Видове шрифтове
Съвсем общо можем да разделим шрифтовете на групи, всяка от които идва от различна историческа епоха. Най-стари са ръкописните и имитиращи ръкопис шрифтове. Те са найбогати на елементи и детайли. Живописни са, но четимостта им не е най-добрата. Ако човек чете по едно писмо на седмица, изпратено от далечен роднина в Англия, наличието на голям обем декорации може и да повишава естетическата наслада от въпросното начинание.
Но при съвременните обеми на писано слово по-опростените и разбираеми шрифтове са доста по-практични. Декоративните елементи, които се използват за маркиране на краищата на графичните елементи на буквите, се наричат серифи. Шрифтовете, използващи серифи, се наричат с общото название серифни. Те осигуряват добра четимост върху хартия и произхождат от печатните медии.
На компютърния екран, който представлява правоъгълна матрица от точки (пиксели), закачливите серифи се изобразяват малко по-трудно. Съвременните монитори нямат проблеми с това, но в началото най-четливи са се оказали максимално изчистените от всякаква украса безсерифни (или сансерифни) шрифтове. Тяхната простота ги прави предпочитани от много хора и днес.
Естествено има шрифтове, които не могат да бъдат стандартизирани по нито един от тези критерии. Използвани в лога и рекламни надписи, да не говорим за графитите. Все пак, когато създава шрифт, човек трябва да се придържа към някои основни правила, които го правят четим, което все пак е основното предназначение на писаното слово.
Понятия и изисквания
Важно съотношение е това на дебелината на линията към цялата височина на буквата. Стандартно то е около 1:10. При 1: 5 буквата изглежда удебелена, а при 1:20 тя е тънка и ефирна. Освен това линията невинаги е еднаква по цялото протежение на буквата. Често тя е най-дебела във вертикалните участъци и най-тънка в хоризонталните. Отношението между тези дебелини трябва да е постоянно, за да имате естетически свързан шрифт, а не случайно струпване на произволни символни изображения.
С манипулиране на отношението между широчината и височината на самата буква можете да променяте индивидуалността на вашите шрифтове. Друг основен фактор е съотношението на основното тяло на буквата към излизащите над и под основните линии елементи (например „х“ е изцяло между основните линии, докато „б“ и „у“ не са).
Това са една малка, но важна част от основните понятия и изисквания, които могат да ви помогнат в началото. После идват и по-сложните и прецизни практики, които отличават професионалните шрифтове. Като това, че добрият дизайнер трябва да се съобразява със субективните психо-физически особености на човешките възприятия. Например, ако гледате кръг, квадрат и триъгълник с еднаква височина, може да се заблудите, че триъгълникът и кръгът са по-ниски от квадрата. Това налага въвеждането на корекции във височината на заострените или закръглените букви.
Дори и да не достигнете до професионалните стандарти, с типографията можете да се позабавлявате. Мисля, че имам „Адъ“ на Данте в издание от края на XIX век някъде оттатък. Ще опитам да го векторизирам. |
|
Въпроси/Отговори
