[Sami]

За тези, които не са прочели информацията в централната преса:
Експозицията е постоянна. Включва графики /литографии/ от 18, 19 и 20 век. Сред по-известните /за мен/ имена са: Дьолакроа, Гойя, Пикасо, Шагал, Кандински, Мане, Миро /о, защо ли го видях :)!!!/... И много други, предимно френски, автори. Билетчето е 50 стотинки. Очертава се да е отворена и в събота. Зала "Димитър Добрович" /Къщата на Ларгото :)/. По-голяма част от картините са дарение от Богомил Райнов и доста години са били "на склад".

[Chizmar]

Не разбрах само, за някакви копия ли става въпрос, или за оригинали?

[RG®]

РАЙНОВ Богомил Николаев е роден на 19 юни 1919 г. в гр. София. Завършил е специалност “философия” в СУ “Кл. Охридски” през 1943 г. Бил е преподавател по Естетика във ВИИИ “Н. Павлович” - София, където е избран е за “хоноруван доцент” през 1947 г., “доцент” през 1951 г., а за “професор” през 1954 г. Бил е зам. гл. ред. на в-к “Стършел” (1947-1953); гл. ред. на сп. “Художник” (1949-1950); зам. гл. ред. на сп. “Септември” (1950-1953); зам. гл. ред. (1960-1963) и гл. ред. на в-к “Литературен фронт” (1963-1970), както и културно аташе в българското посолство в Париж от 1953 до 1960 г. Научните му интереси са в областите на: Естетиката, Изкуствознанието и Културологията. Автор е на монографиите: Стилът в изобразителното изкуство /Увод в стилознанието/, С., НМ, 1948 (132с.); Проблеми на изобразителното изкуство, С., НИ, 1950 (207с.); Против изкуството на империализма, С., НИ, 1953 (460с.); Художествено майсторство, С., БП, 1969 (224с.); Пътищата на ционизма /Очерк/, С., БКП, 1969 (192с.); Черният роман, С., НИ, 1970 (292с.); Ерос и Танатос, С., НИ, 1971 (356с.); Масовата култура, С., НИ, 1974 (876с.); Тайната /Лит. изследване/, кн. 1, С., БП, 1984 (312с.); Бялото лице на смъртта /Африканска скулптура/, С., БП, 1987 (312с.); Тайното учение /Начало и развитие на теософията/, С., Петекс, 1991 (232с.). Написал е учебните помагала: Естетика, С., НИ, 1951 (336с.); Свободата на твореца в буржоазния свят /Лекция/, С., НИ, 1966 (88с.). Автор е на множество художествени произведения. Лит. за него: Наимович М. - Едно поколение. Лит.-крит. очерци, С., 1981; Св. Игов - Богомил Райнов: /Литературно-крит. очерк/, С., 1986.

Художествената галерия при Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий” е открита на 5 ноември 1985 г. В България няма традиции за колекциониране на чуждестранни художествени творби. Малкото съвсем случайно попаднали творби се съхраняват в отдела за чуждестранно изкуство в обособената през 1948 г. Национална художествена галерия /НХГ/. Поради финансови проблеми в отдела дълги години не постъпват експонати. Едва през 1959 г., когато директор на НХГ става Николай Шмиргела, за тази сбирка се отделят по-големи средства. Голям принос за обогатяване на колекцията от чуждестранно изкуство в НХГ има Богомил Райнов, който по това време работи в българското посолство в Париж. Той закупува десетки ценни произведения на френската графика, скулптура и живопис. По-късно Б.Райнов дарява своята колекция от графични творби на най-видните западноевропейски майстори от ХV до ХХ век.


Има една легенда, че заради тези си дела Богомил Райнов е персона нон грата във Франция!


П. П.

Забравих как се казваше онази хубава книга, в която описваше разходките си из Монмартър...

Нещо... фенер май беше...

[mim]

ще ме накарате да се прибера по родните земи
а в тая галерия нямаше ли до скоро постоянна експозиция икони от сливенския край
_________________
и един шоколад увива мармота в станиол

[Sami]

RG®, благодаря!!! :-)
btw, този фенер не светеше ли червено ;) или си спомняме различни книги?!
mim, може и да е имало. За съжаление подобни институции са взели странното решение да работят, когато работят всички, и да почиват, когато почиват всички. Едва успях да се откопча за половин час, за да погледна настоящата. Следващото ми ходене ще е, ако работят и в събота.