[RG®]

Художникът Росен Марковски и Фабриката за идеи

Срещата с Росен Марковски е в "Кривото" - име по някакъв начин свързано с пристрастието на художника към кривите неща. От деформираните круши на пазара до неправилната врата на заведението "Под липите", издялана ръчно с тесличка от художника.

В момента негови картини са подредени в галерия "Пагане". "За тази изложба сглобих едни дъски, взети от фабриката "Даухаус", така че да стоят като фигури." Освен с рисуване и интериор Марковски се занимава и с музика, снимал е късометражни филми. През 2000 г. неговата група издава първия си албум "3 и половина". В момента имат нови проекти за етно-пънк рок неща. "Не съм учил музика, но свиря от много малък, може би съм бил на 6 години, когато баща ми преправи една стара италианска китара на баба ми, като стесни грифа, за да мога да го хващам. Доста време рисуването и свиренето бяха на кантар. В един момент се хванах с рисуване, а музиката стана хоби. Всъщност нещата не са много различни. Всички изкуства си приличат по това, че творческият акт е нещо, което те откъсва от света. Чувствам се еднакво, когато рисувам и когато свиря."

Росен обича да кани в ателието си по много хора, чак "стените са се налели с дух отвътре". Събирали са се по сто души. Наскоро Мартин Карбовски представи новата си книга в ателието на втория етаж на

някогашната фабрика за триъгълници в "Павлово"

известна сега като арт център "Даухаус". "Даже синът ми, като го питали в училище къде работи баща ти, той отговорил - в завод за триъгълници." Но много преди книгата да излезе, Карбовски вече е писал по стените тук свои неща. Писали ли са и много други приятели кой от кой по-луди и пълни с идеи.

Сега обаче фабриката отива за скрап - до края на месеца ще я съборят. Собствениците са решили да заложат на търговски център. "Това не е първото ателие, което правя и което се налага да напусна. Просто сме икономически неизгодни на повечето реститути на стари сгради. Сега модата е да се проектират търговски центрове. Чудя се кога ли ще дойде модата да се правят ателиета. Иначе самата фабрика е страхотно място за ателиета, защото помещенията са големи и просторни, има много светлина, таваните са високи. И най-важното е, че е фабрика - може да се цапа, да разливаш да правиш всякакви експерименти. Няма нужда да пазиш тишина или да пазиш чисто. Там изложбите се превръщат в купони по три дни и нощи като сватбите в приказките, има индийски танци, пънк концерти, хората идват, прибират се да се изкъпят и пак идват. Случвали са се много други, страшно интересни неща, от които ще останат само снимки и спомени."

Обяснява, че сега на езика на брокерите "ателие" означава двуетажен апартамент, тоест място за живеене. "И като се обадя, че търся ателие, хората много се учудват, че няма да живея там. За мен ателие е мястото, където се случват твоите неща. Става и за свирене, и за рисуване, и за купон, и за кво ли още не. Случайно отидох на един купон в "Даухаус" и попитах имат ли помещение за даване. Първо ми казаха, че нямат, но после се сетиха, че имало един етаж, пълен с боклуци, и ако искам, да си го разчистя. И аз си го изчистих и вече година и половина съм там."

Всъщност Росен е изхвърлил от помещението само пластмасовите триъгълници и геодезически прибори, тъй като

ненавижда всички пластмасови неща

Дървените оставил и преправил. Сега си разполага боите отгоре. "Имаше един абсолютно автентичен тезгях, принадлежал на фабриката, с метален плот отгоре - личи си, че хората яко са бачкали. Най-ценното е, че дъските в тази фабрика са с много дълга история." И понеже фабриката я закриват, Марковски е решил да спаси старото дюшеме от фабриката, като го монтира по стените на новото заведение, на което прави интериора в момента. "Обичам да работя с дърво. Въобще обичам естествените материали. И се опитвам да вкарвам в интериорите си колкото може повече естествени материали. Хубавото на дървото е, че от него могат да се правят както съвсем луксозни неща, така и по-гръндж."

Така се правят идеи, взимаш една сграда и я пълниш с дух. А духът се носи от хората, които идват на дадено място. Аз не мога да си представя художник, който седи сам в ателието си и не допуска никой да влезе там. Според мен зареждането на мястото, одухотворяването идва от хората. И това става най-лесно с купон.

За разлика от

свободата и купонджийската атмосфера

която струи от фабриката "Даухаус", Марковски истински се плаши да си представи какво ще стане, когато всички започнем да ходим в един и същ огромен мол, който преди това е погълнал по-малките молчета. "Не може да си свободен да правиш това, което искаш, когато трябва да бъдеш комерсиален." Марковски разбира това, когато се захваща да прави вътрешното оформление на едно заведение в "Сити център". "Това помещение няма нито един отваряем прозорец. Кислородът се подава само с вентилационната уредба и е изчислен за точно определен брой хора, за определено време." Росен изпитва на гърба си абсурдния сценарий, в който някой натиска копчето и всички вътре спират да дишат.

В продължение на два месеца хората, които работят по заведението, дишат много икономично, тъй като собствениците отказват да пускат вентилационнната система, за да не се пълни с прах от ремонта. "И като влезеш вътре, буквално след половин час ти се доспива зверски, мускулите ти окапват... и това в 10 сутринта." Ситуацията се повтаря с доста повече хора на тържественото откриване, понеже събралите се "дробове" превишават предвиденото количество кислород. "В мола всичко ти е подредено, събрано на едно място, дозиран ти е кислородът, най-важното е да консумираш повече.

Усещането ми, когато се намирам в мол, е все едно, че след ядрена война съм попаднал в убежище, където ти пускат музика и ти дават обезболяващи и си зависим от някакъв невидим човек, който седи на копчето на въздуха. Когато реших да снимам с фотоапарат заведението, което аз бях правил, охраната веднага довтаса и едва ли не щеше да ме арестува. Пълен абсурд." За Марковски молът е хубава метафора за това в какво се е превърнало цялото ни общество - "затворени в стъклена кабинка рибки, а някой отгоре решава кога ще дишаш и кога не". Ако го накараш да се определи, Росен, колкото и да не обича етикети, ще трябва да каже "антиглобалист".

"Най-страшното на глобализацията е, че крайната й цел е всички да се държим и изглеждаме по еднакъв начин, роботизирани. И всяка крачка встрани се наказва."

"Всъщност у нас винаги е било така - някой отгоре подава модата и отдолу мишките започват да правят големите глупости. Гледах по телевизията репортаж за едно село. Говореха за това как селяните там построили

"образцов евродом" и "образцов евродвор"

И когато репортерката попита кмета какво значи евродвор, отговорът беше - "в двора не трябва да има прасета и кокошки, кучата и котки, а само трева и барбекю на открито и, най-важното, беседка!". Пълни смешки. А къщата, която дадоха за пример, си беше една типична борческа вила, с високите зидове, с дебелите порти. Всъщност по тая логика излиза, че мутрите са най-добрите европейци, щото не гледат кокошки, карат скъпи евроколи и си правят барбекюта на райграс." Марковски се чуди как думичка евро заразително започва да се мултипицира, от "Еврошанс" до европаркет/ламинат, който имитира теракотени плочки/. "Смешна е тази мода по изкуствените неща - от пластмасовите домати до теракот, имитация на паркет, и паркет, имитация на теракот".

Марковски ме запознава и с модата при днешните бабанки да си правят секцията, на която стои плазмата, от гипсокартон, вместо от дърво. А т.нар. библиотеки са едни дупки за вкарване на ефектно осветление - "с халогенки се прави магическо осветление".

Росен не се влияе от модата, защото в България те са микс от поостаряла новина и недотам добър вкус. Шокирал се от една къща, която наскоро видял край София. "Тя беше с пластмасови керемиди, пластмасови улуци, пластмасова имитация на бели дъски, пластмасова дограма, пластмасова ограда, пластмасова трева. Усъмних се, че и собственикът, застанал на верандата, може да е от пластмаса. Това за мен е най-големият кошмар. Имам чувството, че ако трябва да живея в такава къща, все едно ми слагаш найлонова торба на главата и не виждам и не дишам."

Според Марковски в момента на мода са дизайнерите от типа "Стройко", това са хора, които отиват на популярното изложение, и оттам набавят всичко за твоето обзавеждане. Модерно е нещата да са идеално гладки, а ръчно изработените неща имат грапавини и неравности. Един приятел от Германия ми каза, че ако и аз си сложа балатум или европаркет, вече няма да ми идва на гости. Поръчах си класическо дървено дюшеме от Родопите с четирисантиметрови дъски. И се оказа, че ми излезе на цената на нормалния ламинат, а имаше и по-скъпи изкуствени материали. Вече се опитвам да се профилирам само като дизайнер с ръчни изработка от естествени материали. Стигнах нивото, в което мога да си подбирам клиентите. И вече започнах да

отказвам да правя глупости

С работата си в "Под липите" Росен доказва на всички, че ръчно изработените мебели от естествени материали могат да създадат оригинално настроение, което да доведе не по-малко клиенти. "Накрая вкарахме само естествени материали. Кал (непечена глина) по стените, всички мебели и входната врата са ръчно дялани. При мебелите също има една ръка кал отдолу преди лака. И никой не искаше да повярва, че това нещо може да бъде модерно. В момента в 8 часа вечерта отвън е пълно с мерцедеси и лимузини, а вътре с хора в скъпи костюми и рокли, които седят в грубо издялани дървени мебели, мазани с кал."

След като научава, че ще срутят ателието му в "Даухаус", Росен започва все повече да се замисля дали да не се премести със семейството си да живее в къщата, която си е купил преди няколко години в Широка лъка. Но се оказало, че и там не са могли да избягат от процесите на глобализация. "Когато казах, че си търся селска къща, селяните започнаха да си шепнат: "Наш Росен обор си търси." Парадоксите са, че в това автентично българско село тон се дава от един бизнесмен от ЮАР, който направи хотел от възрожденска къща и я напълни с африкански мебели и маски. Това за мен е пълен кич. Сега един предприемач иска да си купи място и най-вероятно ще си направи вътре басейн. За да обърна процесите, реших да направя в селото "Музей за модерно изкуство в стар родопски стил", за да покажа, че нещо може да бъде абсолютно модерно, въпреки че е направено по стария начин и с естествени материали."

Може би на Росен пак ще му се наложи да воюва, за да иска да запази стария дух на Родопите, тъй като "за съжаление агенцията за паметниците на културата се превърна в една много жалка организация, която не може да спре кретенските промени навсякъде из страната, включително и случаят с НХА. А по Родопите хората санират двувековни къщи със стиропор и правят гриловете си с електроника. Самобитната българска култура и стил изчезват. И ще трябва да има поне един музей в района да напомня колко хубаво е било някога."

Линк