nem
Регистриран на: 09 Яну 2003
Мнения: 6
Местожителство: София
|
 Пуснато на: Съб Май 24, 2003 2:15 pm Заглавие: Искам думата |
 |
|
Искам думата
Към форумите в интернет се насочва все по-голяма обществена енергия
© Свилен ИВАНОВ, в-к Капитал, брой 20, Май 2003
Все някога получаваш този мейл. Чрез него някой ти казва, че ако си закусил тази сутрин, си сред половината обитатели на Земята, чиито доходи са достатъчни, за да си позволят да закусят. Ако имаш средно образование - продължава да стеснява кръга авторът на мейла - си сред половината на тази половина и така нататък. Някъде в края на примката, която се затяга около теб, за да ти покаже, че си сред малцината „избрани“ и точно заради това нямаш никаква основателна причина да бъдеш нещастен, четеш, че ако четеш това, си сред възможно най-ограничения кръг от хора на планетата, които имат компютър или достъп до него.
Всъщност този мейл ти казва и нещо друго - че имаш достъп до ново пространство, където можеш да срещаш хора от „твоята група“. Да четеш, да слушаш, да казваш какво мислиш. И да бъдеш чут. В това пространство вече са се появили форумите. В древен Рим така са наричали централните градски площади. По-късно форум започва да означава „средище на обществения и политически живот“. В интернет форумът е място, където се срещат хора, които искат да говорят. И естествено да бъдат чути. Говоренето там все още прилича на шепот, който стига единствено до слуха на „посетителите“ и заради това няма достатъчно обществена тежест. Но пък в същото това пространство се появяват нови общества, в които нещо непрекъснато се случва. Те са се превърнали в места, където можеш да кажеш или да чуеш всичко. Да тръгнеш например от въпроса как изглеждат извънземните и ако имаш достатъчно време за губене, да стигнеш до разсекретения доклад за случая в Розуел. Или да разбереш колко хора са гласували срещу това „с данъците, които плащаме, да се издържа предаването „По-добре късно, отколкото никога“ по БНТ. Или пък какво мислят другите за яхтения скандал или да кажеш ти какво мислиш. А ако се разхождаш достатъчно дълго, ще стигнеш до простото заключение, че всичко, което се случва във форумите, зависи от правилата, които действат или не действат там.
Да започнем със Стефан, 34 г. Той е от тези, които създават правила и следят за спазването им. Или с една дума - модератор. Стои пред два огромни монитора някъде сред лабиринтите от дълги коридори и стъклени врати в една от сградите на „Бизнес парк София“. Намалява силата на звука, с който Ramstein изпълва стаята му и казва, че „има различен тип форуми - от напълно свободните, където всеки отива без регистрация, сипе мисли и дава мнения, до такива, които са напълно тайни. Групата, която участва в тях, е силно ограничена, а адресът е „три педи“ от символи, стои зад защити и практически не може да бъде запомнен“. Звучи интересно, но Стефан няма да се плъзне към разказите за тайните общества в интернет. Говори за създаването на , един от трите професионални български форуми за компютърна графика и дизайн.
Историята прилича на постмодерна притча за това
Какво може да се случи
или по-скоро да остане от общество, което се опитва да съз-даде правилата на общуване само в себе си. В началото започнали от един от общите форуми в Dir.bg, място, където „всеки можеше да ходи. Например подарят ти майка ти и баща ти компютър и изведнъж ставаш Големия дизайнер и започваш да даваш мнения, в повечето случаи абсолютно неадекватни. След поредица от доста груби скандали там няколко души казахме достатъчно. Имаме уменията, парите, връзките и решихме да си направим наш форум. Специализиран, със сравнително ограничен достъп“. За да участваш в този форум, трябва първо да покажеш какво можеш. Едва след това получаваш правата да постваш там, защото „можеш да коментираш работи на другите само ако мнението ти е адекватно. А адекватността си доказваш със собствените си работи“, твърди Стефан.
Ограниченият достъп до форумите може да се разглежда като сигурна стъпка към тяхното оцеляване, ако оцеляване означава съществуването на смислени дискусии и пораждането на градивна енергия. В противен случай рано или късно се появяват „професионалните участници“, или както ги наричат, „пациентите“. Според системни администратори и модератори в българското интернет пространство постват ограничен брой хора, които още в първия работен ден на седмицата „заливат“ възможно най-голям брой форуми. Често те се разпространяват като вирус, защото копират един и същи пост там, където могат. Ако форумът няма модератор, който да трие написаното, много скоро диалогът там изчезва (достатъчен пример е форумът на , където сякаш са си дали среща всички „професионални участници“ - от Симеончо ги забърка, Фулчев и Кобург Велчев, през ставащият все по-мистичен STEFAN d-r Dimiter TCOLAKOV до Агент на ДС).
Камелия Ханчева, психолог, обяснява появата им така: „Проблемът с анонимността и „говоренето-на-всичко“ винаги се появява там, където е имало силно табу. Хората, които дълго са се сблъсквали с табуто да говорят, изпитват силен глад за такива изяви. Тяхното поведение може да се свърже както с общото време, така и с индивидуалната история на всеки един. Тук не става дума за някакво типично явление на българското общество. Подобно поведение се наблюдава при малките деца, които пишат неприлични думи по стените и след това се крият. За тях това е много вълнуващо, а да направиш забраненото, да скандализираш, да шокираш, е тип себеизява.“
Стефан твърди, че точно
Натрапниците са причината
graphilla да стане затворен форум. Едно от предимствата на по-бързия и понякога по-открит контакт в интернет - анонимността - се превръща във форумите в нещо като невидимо наметало, защото „когато се появят хора комплексирани, не съвсем наясно със себе си, те си мислят, че това ги защитава и започват да се държат като баш бабаита на квартала. В повечето случаи това е някой пъпчив 16-годишен мухльо, който още не знае за какво става дума. Той може да ти вика всичко, че си педераст, че щял да такова майка ти, а ти защото си зрял и разумен, трябва да се държиш прилично... Добре, ама на петия път ти припищява и тъй като си достатъчно тарикат да му хванеш дирите, му звъниш по телефона и му викаш: Кажи? „ - и хоп! Изненада - разговорът вече е преминал в друго пространство.
Правилата на поведение и достъп в професионалните форуми се определят преди всичко от техните създатели (пак по думите на Стефан такъв форум е „частна собственост; там решават хората, които са инвестирали пари, време и връзки, за да го направят, и никой не може да им държи сметка, защото не го е направил вместо тях“). На останалите места, където модераторите са намесват, колкото да трият нецензурните постинги, призиви за дискриминация, убийства и всичко от този диапазон на страстта, дискусията зависи от самите участници. Според Orange, която поства в Dir.bg, „най-голямо значение има какъв е клубът. Мисля, че като цяло женските клубове са по-дисциплинирани и цивилизовани - както и професионалните и любителските. „Българи в чужбина“ в Dir-а например е един от клубовете, където си дават среща най-мнoгoто простаци и идиоти и както някой там неотдавна писа: „Като прегледах постингите, и носталгията ми изчезна…“
Интернет форумите са места, където се насочва все по-голяма обществена енергия. Много силни клубове има в почти всеки БГ портал. Заради все още ограничения достъп, който хората имат до мрежата, изказваните в тях мнения звучат като шепот в заключена стая. Но все пак вратата няма как да стои постоянно затворена. |
|
Въпроси/Отговори
