Graphilla.com :: Преглед на тема - [игра]Продължи сценария!
 

Graphilla.com Форуми

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори
   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

[игра]Продължи сценария!
Иди на страница Предишна  1, 2
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Graphilla.com Форуми -> Общи приказки
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
snooper
Mountain Wolf


Регистриран на: 15 Фев 2004
Мнения: 3408
Местожителство: под небето

МнениеПуснато на: Пет Май 16, 2008 1:26 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

- Моника, аз... ти, защо ме намери?
- Глупако, нима наистина реши, че ще те изоставя само с едно съобщение !? За такава ли ме мислиш!?
- Че, на какво друго да вярвам?
- Това не беше от мен! Джуджето Мордор от Франселон ти е пратило съобщението от мое име...
- А, нискостебления ти любовник най-после е решил да се разкрие, макар и страхливо!
- Не ми е любовник, наивнико ревнив! Той ме изнудваше от толкова години, че ако не му доставям информация за каналите на галатическия товарен телепорт ще те омагьоса и ще се побъркаш! Виждали сме се стотици пъти, но с пръст не ме е пипвал!

Настъпи няколко секунди мълчание, той, Моторджията, осъзна как дълги години е живял в лъжа. Беше се съмнявал в нея, незаслужено. Той погледна Моника, после Пролетка... след това отново впери очи в Моника и тъкмо първата дума беше на път да се изтръгне от устата му, когато дрезгав мъжки глас раздра храстите наоколо. Звука ехтеше сякаш всеки момент щеше някой да мине с валяк през тях тримата:

- Пролетке! Какъв е тоя левент тука!?
В тоя миг очите на Пролетка добиха неочаквани размери...
- Манчо!?
_________________
You're born, you live, and then you die. Unfortunately, too many people miss that middle part.

www.VerticalShot.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
maceman
nightWoWalker


Регистриран на: 14 Яну 2003
Мнения: 4421
Местожителство: Ironforge

МнениеПуснато на: Съб Май 17, 2008 12:17 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

- ?!?!?!!?
.... очите на пролетка се върнаха до стандартните си размери, мисловният процес набиращ сили в малката и главица ускори искрите подскачащи по невронните връзки ...
почти се чу прещракване, нослето и сладко се набръчка в кратък миг на напрежение....
после очите и отново добиха неочаквани размери, и тя се пробва втори път:
- Милчо-о-о !?

-?!?!?!!

- М-и-и-ииич-о-о-ооо*.... трети път за щастие!!!- изписка радостна, че е уцелила и се метна към....




___________________________________________________

* миичо


за по подробно обяснение виж -->уикипедия/ездитни двукраки/мутагенен фактор/ДНК експерименти/балкани/миичо<--
_________________
... gief more epix ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Evil_flower



Регистриран на: 04 Май 2007
Мнения: 132

МнениеПуснато на: Нед Май 18, 2008 4:19 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

[:D:D:D:D:D:D:D:D Добре ве,ставате за сценаристи:)Много шантаво става! Аз мислех да рисувам ноктата...]
_________________
http://milvani.blogspot.com
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
JinMachine



Регистриран на: 05 Мар 2004
Мнения: 339

МнениеПуснато на: Пон Май 19, 2008 9:56 am    Заглавие: Отговорете с цитат

За известно време настъпи неловко мълчание. Шпорите на Миичо заплашително проблясваха на бледата светлина на полумесеца. Моника се бе вперила в Пролетка и замислено си подхвърляше гаечен ключ. Моторджията се опитваше да се сети, къде в Харли-то има толкова голяма гайка, докато разхлабваше ципа на тежкото си - много тежко - кожено яке, чиите джобове бяха пълни с резервни части. Пролетка се усмихваше смутено, а ръчицата й се бе плъзнала под халата. Какво търсеше там, бе един твърде интересен въпрос, който обаче никой не успя да си зададе, защото в този, абсолютно неподходящ, както се оказа по-късно, момент, с викове и брадви, ги наобиколиха орките.
[тук очакваме много картинки на орки - не се срамувайте, всички знаем, че имате]
Натрупаното в ситуацията напрежение рязко се освободи и години по-късно, старият, беззъб и едноок орк все още притреперваше, докато разказваше историята от битката на своето грозно внуче, докато тъпчеше в устата му вкусен компот от сливици.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Graphilla.com Форуми -> Общи приказки Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2
Страница 2 от 2

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov