[RG®]

... от социалните медии

Тези причини могат да ви разсмеят или да ви накарат да напишете LOL.

1. Сега можем да общуваме лице в лице само с чуруликания от по 140 знака.

2. Въпрос на време е пиянските снимки от служебната ваканция да възкръснат в мрежата.

3. Сега е по-трудно да сме на нивото на съседката, защото първо трябва да четем блога й.

4. Прекалено много пароли, които трябва да помним за всеки профил.

5. Само шестима човека ни следват в Twitter. Самочувствието ни дере с нокти дъното.

6. Всички говорят колко страхотен е LinkedIn за завързване на нови контакти. Ама единствените хора, които познаваме в този сайт, са колегите ни.

7. Когато отидем на жива среща с човешки същества, носим баджа с името си отляво и се ръкуваме като умрели риби. Забравихме как да общуваме с истински хора.

8. Не помним последния път, когато писахме писмо. Трудно е да се сетим как се държеше химикалката.

9. Граматическите ни мускули получават гърч, когато използваме думите „туитнах” и „фейсбукирам” в ежедневните разговори.

10. Колегата ни е само на метър от нас, но не сме разговаряли от седем месеца. Мерси, G-chat.

11. Тъй като печатаме толкова много, пръстите ни мутираха до размерите на пипала.

12. Откакто свалихме приложението Google Maps за нашия iPhone, не можем да различим изток от запад.

13. Сънуваме кошмари, че си губим Blackberry-то.

14. Хората постоянно искат да знаят къде сме, но миналата седмица ни се наложи да пишем в Twitter по време на колоноскопия.

15. Поканихме 651 човека на купон. Отговориха ни 21. Дойдоха четирима.

16. По примера на статуса на връзката ни във Facebook, се улавяме, че казваме „Сложно е” за всяка работна ситуация, която ни се изпречи.

17. Животът щеше да е по-хубав, ако можехме да прибавим пет часа към деня. Но не за да прекараме това време с приятелите и семейството си, а за да поседим още малко в социалните медии, към които сме пристрастени.

18. Наричаме времето, което прекарваме в социалните сайтове, „създаване на контакти” или „бизнес”. Е, така поне можем да се извиним, когато ровим, за да разберем с кого ходи училищното ни гадже.

19. Променяме снимките, интересите и дейността си във Facebook поне два пъти седмично. Може би трябва да променим религията си на „солипсизъм”.

20. Трябва да получим незабавно коментар – ядохме сандвич със сирене за обяд!!! Сега е моментът да пишем за това в блога си.

21. Не си правим труда да питаме колегите си какво са правили през уикенда. Какъв е смисълът? Вече го прочетохме в Twitter.

22. Социалните ни ангажименти се превръщат във втора работа с 40 работни часа седмично. Само дето не ни се плаща.

23. Забравете времената, когато си сърбахте кафето, докато четяхте вестника. Сега туитърстваме като луди, обръщаме девет ред була и се тъпчем с енергийни шоколади.

24. Вълнуваме се повече, когато разбираме как да отговаряме на съобщенията в Twitter, отколкото когато тази сутрин шефът ни направи комплимент.

25. Сега работата ни напомня за Уол-И: разни хора се движат на столове с колелца и общуват през компютърни екрани, поставени пред лицата им.

26. Единственият начин, по който сме способни да започнем разговор, е като попитаме „Какво си правиш?”.

27. Един от „приятелите” ни във Facebook ни моли да напишем 27 случайно подбрани неща за себе си. Уморяваме се да пишем още след второто.

http://www.prkernel.com/?action=news&id=868312