RG®
Регистриран на: 07 Дек 2002
Мнения: 5656
|
 Пуснато на: Съб Авг 07, 2010 12:48 pm Заглавие: The happiest girl around |
 |
|
Една тинейджърка без компютър. Аа, как така!?
Тя не е написала книга. Не се е снимала в поредния български филм. Не е издала албум.
Защо обръщаме внимание на едно 19-годишно момиче със средно специално образование (засега), работещо като сервитьорка в две столични заведения и което на всичкото отгорe скоро ще напусне България (стискаме палци) за зелените поляни на виенския Wirtschaftsuniversität.
Просто е. Христиана Иванова е един от най-щастливите хора, които познаваме. И не може да ползва компютър. И не обича да ползва компютър. Facebook го е виждала само на картинка. Отнема й половин час да си провери пощата, която са й направили покрай кандидатстването в университета. Не може да прикачва файлове в писма. Има скайп ("направиха ми го"), защото е била на едномесечен стаж в Германия и й е бил необходим, за да се чува с майка си и баща си.
Тя е живото доказателство, че има и друг живот, че днешните млади не са изгубена във Facebook и gepime (примерно) кауза. Да, тя е само на 19 години и със сигурност ще й се наложи да използва компютър много повече, отколкото й се иска. Но думите й са мехлем за зачервените ни от взиране в екрана очи, изтормозените от шума на вентилатори и климатици уши и почивка за ръцете ни, обхванати от начална форма на Mouse Arm Disease.
Защо не ползваш компютър?
Никога не ми се е налагало да използвам компютри. Просто защото времето ми винаги е било уплътнено. Занимавах се с балет осем години, понякога ходех на тренировки по два пъти на ден, на уроци по английски, вечер се прибирах много късно и исках само да си легна. Не ми е трябвало да си уплътнявам времето с чатене, сваляне и слушане на музики и ровене по страници.
Но имаш приятели?
Имам адски много приятели от годините, в които съм работила на различни места, от училищата. Отделно и клиенти, с които сме си станали близки приятели. Имам много приятели, но начина ми да се видя с тях е по телефона да се разберем къде да срещнем и оттам започва нашето виждане, докосване един до друг, виждаш в очите му дали той е щастлив, дали е тъжен, дали е весел. А не компютъра.
Ако сте от един град, обаче нямате време да се видите да се видите през интернет да си кажете нещо?
Не. Интернетът ме изнервя. Предпочитам да му се обадя по телефона, ако имам да му казвам повече неща. Просто през компютъра не мога да му напиша всичко, което искам да му кажа. Той не може да ме разбере как се чувствам чрез емотикончета. Абсурд, абсурд. По-добре да се срещнем или да му напиша едно писмо. Когато пиша писмо на ръка се сещам за много повече неща да кажа, защото нищо не ме припира, не се налага да търся буквичките на клавиатурата. Понеже не съм работила с компютър и пиша бавно, а затова се изнервям, обаче не искам...
Сега, когато вече ми се налага да ползвам (компютър) се справям доста бавно. Много ми е трудно, изнервям се, съня ми се разбута, облъчих се жестоко, клетките ми вече сигурно на нищо не приличат (смях), защото на мен ми трябват примерно 50 минути да си разгледам хубаво мейла и да разбера дали всичко е това, което виждам.
А това време иначе за какво би го използвала?
За разходка с приятели, навън, на разходка, да почета книжка или да ида да видя родителите ми или сестрите ми и племенниците ми. Нонстоп имам хора, с които да се видя и затова ми е губене на време тая работа с компютъра. Не успявам да си свърша всичките задачи, които имам да върша през деня, защото сутрин ходя на комбинирана аеробика, три пъти в седмицата, след което се занимавам с кандидатстването или...
Имаш ли компютър?
Винаги съм имала компютър вкъщи. Майка ми е програмист, винаги е работила с компютър, налагало й се е и вкъщи да има. Но аз не съм се докосвала до него. Просто защото съм била на училище, на тренировка, на урок и свободното ми време съм го използвала да бъда навън с приятелите ми. Тя (майка) не ме е спирала, не е искала да се облъчвам. Малко или много, от ранна детска възраст да седиш по 2 или повече часа пред компютъра - ти се облъчваш жестоко. Компютъра може много да ти дава, но и много ти взима. Когато свикнеш да комуникираш чрез компютър ти ставаш асоциален тип. Ти не можеш да се изразяваш истински, когато говориш с хората очи в очи.
Не мислиш ли, че тинейджърите, които играят Counter Strike хем общуват с други хора, хем се ограмотяват технологично?
Ами те са тотално неграмотни младежи. Те знаят само да серат, да ядат и да играят. Ами това си е истина. Дори не ходят на училище, правят си срещи в някакви компютърни клубове, за да играят заедно. Не четат книги, не гледат филми, не слушат музика...
Ама все пак играят с някой?
Да, играят с някой, но те не си разговарят помежду си кой какво го вълнува. Те се псуват, обиждат се, убиват се...
Казват, че с игрите учиш на някакви технологии, ставаш бърз...
Да, ставаш бърз със стрелкичките нагоре-надолу, спейса и мишката... Аз играех на "Стражари и апаши", на гоненица, на криеница и не съм като момичензата, които си седят пред компютъра с мишката на 15 години с наднормено тегло и целулит, блъскайки джънкфуд и играейки на компютър - в кое става бърза? В надебеляването? Ми така си е. Аз си седях навън и си играех, търчах като идиот по площадките и ми беше много по-хубаво. И знаех, че ще изляза и ако не си намеря приятелите на площадката ще им свирна под балкона и те ще са там. А сега, има компютри, телефони, хората много повече мишкуват, много повече се крият, не можеш да го откриеш...
Мразя компютрите. Никога не са ми харесвали, не съм виждала плюс в тях. Въпреки че има, има много. Сега за всяка втора обява за работа се търсят компютърна грамотност. Не че не мога да се науча. Ако искам, ще се науча. Ама не искам. Аз не се виждам като робот, от осем до пет пред компютъра от понеделник до петък... Но се надявам да не ми се налага.
Добре, но както искаш да учиш някакви хуманитарни неща, ще се наложи да станеш част от някаква организация...
Да, и тази организация ще ме въвлече в тяхната матричка, просто защото няма да имам друг избор. Не мога цял живот да бъда сервитьор по заведенията.
А защо ти харества сервитьорството?
Защото контактувам с различни хора по цял ден. И виждам как и те са облъчени, честно ти казвам. Всеки втори разговор на всяка втора маса е за Фейсбук, за чат, за някакви таблици и глупости. Всеки втори си говори за комютъра.
Окей, малко проверка на знанията. Знаеш ли какво е Excel?
Excel ее... Програма за създаване на таблици, може би. Не знам.
Какво е PowerPoint?
На PP се правят проекти, мисля. Едни такива на едно табло и минава картинка с надпис. Беше ми се наложило да правя PP проект за дипломирането ми в 12 клас. Признавам си, направи ми го една съученичка. Аз го нося на госпожата и тя ми вика "Сега, разказвай ми по PP-а, как го направи" (смях). Аз казвам "Ами, как го направих. То е елементарно, как да го направя, няма смисъл да ми го задавате този въпрос". Пълна лъжа през цялото време я омайвах и говорех по картинките и надписа под тях и така изкарах. Държавния ми изпит в 13 клас пак ще е на ПП и сега вече не знам какво ще правя, трябва да се науча за правя на PP нещо. PowerPoint (напевно). Боже...
Какво е Photoshop?
Фотомагазин. Има си и българска дума за това. (смях) Всички се изразяват с интернет думички, английски. Чекни това... Много ми е смешно някой да каже (с патос) "Хайде да си ъпгрейднем апартамента". Или "Ауу, тази къща е ъпгрейдната!" (смях) Как така ще си "ъпгрейднеш къщата"? Можеш да си ъпгрейднеш програма, нали така?
Да.
Ами ето. Безумно е. А иначе Photoshop е да променяш снимка, по някакви начини там.
Добре, теб използването на такива думи те дразни, но тези, които се кефят на такива работи това може да им се струва нормално?
Става ми смешно, защото за мен компютърните хора са неграмотни и не са толкова ерудирани, колкото тези, които досега не са били нонстоп в интернет.
Никога не ми е пречело това, че не ползвам компютър, за да си уча уроците. Никога.
Знаеш ли какво е attach?
Не.
Е ако искаш да пратиш на някого снимка по мейла какво правиш?
Никога досега не съм искала да пращам на някого снимки.
А в мейла бутона с кламера знаеш ли за какво е?
Не, даже не съм го виждала.
С какво свързваш кламера?
Кламер... Трябвал ми е, за да си защипвам докладите, писани на ръка. И да си го слагам за фасон по дънките (смях).
А как намираш информация, когато трябва да направиш нещо? Да напишеш курсова работа, например?
Ами има си книги, енциклопедии, в които да се разровиш.
Да, ама докато идеш до библиотеката...
Ами вкъщи има доста книги и енциклопедии. Ако няма в домашната, тоест (префърцунено) хоум колекцията, отивам в библиотеката или в някоя голяма книжарница.
Добре де, не ти ли е по-лесно да си проверш в Google?
Не ми е толкова интересно.
Но го намираш бързо.
Е, бързо го намираш, обаче ровейки се из енциклопедиите научаваш още нещо допълнително, докато си го търсиш. А иначе то ти го снася веднага готово, ти го получаваш и преписваш.
По твоя начин, обаче, трябва да се срещаш с кисели библиотекарки.
Е, какво като се срещаш с кисели библиотекарки? Казваш си "Е, виж я тая колко е кисела, аз пък съм си окей". Какво като е кисела?
Гледаш ли телевизия?
Не, не гледам телевизия. Нямам време да гледам телевизия.
А като се прибереш какво правиш? Накъде е обърнат фотйола?
Леглото е обърнато спрямо плазмата, която е включена към компютъра, за да си играе той [приятелят й] игричките на (натъртва) по-голям екран и да си гледа филмите. Но нямаме телевизия, и той не гледа телевизия.
Вечер какво правиш?
Гледам някой филм, ако той е свалил нещо. Ако не - чета книги. Не ми е такова, да си отворя (натъртва) интернеТА, да си видя пощаТА, не.
Гледаш ли новини?
Като се видя със семействто ми те ми разказват какво се случва. Докато вечеряме те винаги гледат "По света и у нас" или някои от новините. Ако не - чета вестник.
Чувстваш ли се, че не си информирана какво се случва със света? Примерно какво се случва днес в държавата?
Не. Е, за повечето неща разбирам след няколко дни, някой ми разказва, ако не съм го прочела някъде или ако не се е вдигнал голям шум. Политиката не ми е много интересно да я следя внимателно. Те се занимават повече с политически глупости. Другото е кой умрял, кого убили, повече с проблеми се занимават... Ако се е случило нещо интересно все някой ще ми го разкаже. Повечето ми приятели имат Facebook, гледат телевизия...
А развлекателни предавания гледаш ли?
Не. Преди гледах. Когато бях на 14 години, докато вечерям гледах (замисля се)... Може би съм хванала първия сезон на Big Brother. [Подобни неща] занимават хората, които нямат с какво да се занимават. С интрижки някви там, безумия, с манталитета на селяците...
А сега?
Сега си седим, в кухнята няма телевизор, ядем и си говорим. На кой как му е минал деня, кой какво го е подразнило, какво го е зарадвало. Говорим си, няма телевизия, нищо не те занимава. Пускаме си музика в стаята, слушаме си и си ядем.
Четеш ли вестници онлайн?
Не. Будката е на пет крачки. Излизам и си купувам кафе и вестник.
Не е ли по-готино да не даваш пари за него, като в интернет е безплатен?
Не. А и после си го ползвам, за да си мия прозорците (смях).
Сериозно, не бих чела книга или вестник на компютъра.
Смяташ ли, че един ден електронните вестници и книги ще изместят хартиените?
Защо не? С това бързо развитие на технологиите и податливостта на хората... Те изместиха хората да спрат да се виждат навънка, а да се срещат във виртуалното пространство, а няма да изместят вестника и книгата... Пък и както казваш, нали е безплатно...
Какво знаеш за Facebook?
Facebook е някаква програмка в интернет, в която хората си качват снимки и си говорят чрез тая програма. Всички мои приятели имат Facebook, всички. И първото нещо, което правят, когато станат е да си отворят Facebook-a и (нахъсано): "Да си изтегля късметче" (бурен смях). И според това късметче ти върти целя ден. Късметчето, което ти е казал (натъртва) Facebook!
А приятелите ти не те ли карат да си направиш?
Много пъти са се опитвали да ме зарибят, да ме облъчат да си направя (натъртва) Facebook. (жално) "Моля ти се, направи си Facebook". И първото нещо, заради което ме караха беше да им стана съсед във Фермата (бурен смях). За да имал повече незнамсикво, точки ли там, какво събират, занимават се с крави, прасета... И като им кажа, че нямам Facebook... Аз всъщност не ги оставям да се изкажат, щото почвам да им викам "Facebook! Сектанти!"
Но може приятелите ти да искат да видиш техните снимки?
Може, но не ме интересуват техните снимки. Някой ако иска да ми покаже как си е прекарал морето, да ме покани вкъщи, да седнем заедно, да ми ги покаже, да почне да ми разказва "Е тука еди си кво", "Тука паднах и си счупих носа, ама беше много смешно, щото еди си кво". Това ми е много по-интересно, отколкото да седя и да гледам механично някаква снимка безумна...
Като се върнеш и примерно тук на всички как ще ги покажеш тия снимки? Ако имаш Facebook всички, които са ти приятели там могат да ги видят и е по-лесно...
Добре де, не ми прави сега реклама на Facebook (смях). Не бих си направила Facebook, (твърдо) ни-ко-га! Ама никога! И не искам никой да ми гледа снимките без аз да съм решила дали той трябва да ги гледа тези снимки. Когато се прибера отнякъде и съм си правила снимки, най-любимото ми е да отида да ми разпечатат снимките на хартия.
Не ги ли записваш на дискове?
Не. Всичките ми снимки си ги имам в албумчета.
Не ти ли е по-лесно да ги качиш на едно USB и да ги дадеш на някого да ги разгледа, вместо да носиш пет албума?
По-лесно е, обаче това й е чара на снимката... Миналата година, когато се прибрахме от морето си направих колаж, един огромен плакат.
Имаш сестри. Те ползват ли Facebook?
И трите.
Какво мислят за това, че ти нямаш?
Нищо. На едната й се карам, защото тя много се занимава с фермичката и много се вълнува. Провежда някакви дълги разговори по телефона, за да се разбира с някакви хора за Фермата и мен това много почна да ме дразни. Преди тя беше от тия хора, като се прибереше вкъщи и само четеше. С нея не се говори, тя вечно си е в
книгите там, нещо си чете. И откакто сега има семейство и деца, свободното време, което й остава - тя не чете вече. Във Facebook, при Фермата...
Най-голямата ми сестра живее в чужбина и се занимава с Facebook и със скайп, за да си намира любови и да си чати с тях.
Но не ми се дразнят, че нямам Facebook.
А как общуваш с тази, която е в чужбина?
Карам я да ми се обажда по телефона. Дразни се, но аз не знам кога ще мога да съм си вкъщи, че да си говорим по скайпа.
Би ли си купила лаптоп или смартфон?
Не и нямам възможност в момента. Но даже и да имах, не бих си купила телефон с интернет и да ходя по заведенията и да питам (с лигаво гласче) "Имате ли уайфааай?" и да си влезна във Facebook да си разглеждам снимки докато ми дойде срещата 15 минути, половин час, вместо да си почета книга докато чакам.
Според теб накъде вървим с тия компютри и телевизия и Facebook?
Накъде отиваме... Отиваме все по-навътре във (натъртва) виртуалното. Натам, че в един даден момент хората няма да излизат от вкъщи, защото ще могат чрез компютъра да се видят с приятелите си и да си говорят. Ще ги мързи да направят пет крачки, за да се срещнат в някое кафе или на някоя трамвайна спирка. Ще станат тотално неграмотни, защото изразявайки се чрез компютърния език започваш да ползваш елементарния език. А не нашия богат и красив изразителен език. Ти не можеш чрез компютъра да разбереш каква му е интонацията, какъв му е патоса, трепери ли му гласа, кънти ли му...
Накъде отиваме... На никъде. В асоциални типчета ще се превърнем всички. Затова препоръчвам на всички да гледат серията на South Park, в която спря интернета на целия град и направиха бежански лагер. Всички отиват под номер там, насред полето са сложили по един компютър и на всеки се падат по 10 минути интернет. И едно момиченце вика "Ау, сега приятеля ми ще ме зареже, не сме си писали от една седмица". А приятелят й го чува това в бежанския лагер, но точно, когато пускат интернета и двама се споглеждат и си казват "Е, хайде, ще си пишем". Дори не се докосват един друг.
Щастлив човек ли си?
Да, много, много. Ама наистина много.
А какво мислиш за виртуалната любов?
Няма такава, това е измислено нещо от комплексираните, потиснати, депресирани хора.
Добре, но има много хора, които се запознават онлайн и после се женят, имат си деца и така нататък?
Е, да. И аз имам такива приятели. Но не е като да се запознаят на някоя улица или сред някоя компания и да го има първоначалното търсене на погледа...
Е ти пак го търсиш, но чакаш да ти изскочи прозорчето да ти напише нещо?
Абе ще го разбия това прозорче (смях). Не е същото, да ти се разтрепери тука, в слънчевия сплит. Ти не можеш да си сигурна дали не си му поредната виртуална любов, той може да се е срещнал с осем такива като тебе и да е пробвал, пробвал, да не му е вързало и най-накрая при теб да се е случило... Не е същото, като да те вали дъжда на някоя спирка, ама на тебе да не ти пука, защото знаеш, че той след 10 минути ще дойде.
Какво правиш, ако нямаш приятел, но искаш да срещнеш някого?
Амиии... Досега не ми се е случвало да нямам приятел (смях).
Тоест имаш си приятел?
Да. И не просто го обичам, обожавам го.
Как се срещнахте?
Един общ приятел ни запозна. Ама не ми прати профила му във Фейсбук, а ни срещна пред един магазин и каза "Хайде да се разходим в Западен парк" и така.
Той какво мисли за интернет?
Той ползва. Има Facebook, но не влиза често. Налага му се да има, защото се занимава с телевизия и понякога трябва да му се видят снимките. Но не гледа телевизия.
Е как човек, който се занимава с телевизия не гледа телевизия?
Той се занимава с едно развлекателно предаване, в което си е такъв, какъвто е, леко небрежарка и не му трябва да се информира за някакви нови неща. Той непрекъснато е пълен с някакви интересни идеи.
Случвало ли се е да се приберете вкъщи и той да стои повече време пред компютъра, отколоко с теб?
Да. Редовно ми се случва. Но си мисля, че всяко зло е за добро. Аз пък се обогатявам през това време, той нека се ограничава. Да си седи там да си цикли (смях).
Карали ли сте се заради интернет?
Да. Но той се осъзнава и спира да играе. Но съм си казала, че няма смисъл да се караме за това. Решила съм, че ще си ползвам това време за някакви си мои неща. И на двете места, на които работя в момента, когато няма клиенти аз не си влизам във Фермата да си окося ливадата и да си източа кравата, а си отварям книгата, която ми е в чантата и използвам този половин час или 40 минути, за да си вляза в там, в моя си свят, който ми го създава въображението, а не изцвъканите кравички и опоскани птичета.
Ако не гледате филми, какво правите през уикенда?
Ходим на разходки на Витоша, извън София, на кино, играем боулинг, дартс, билярд и т.н., Скрабъл играем много... Играем много канаста. Жестока игра, която бабите ни много са играели, но днес се съмнявам много хора да я знаят. Страхтотно ти тренира мозъка.
На Скрабъл как си проверявате правописа?
Купих си последното издание на правописния речник.
А ако ти се наложи да пишеш нещо на компютъра?
Не ми се налага. Ако работиш в офис и се налага бързо да напишеш нещо и да му пуснеш (с патос) спелчека, тогава разбирам. Но спелчека не може да те направи по-грамотен. Имало е време, когато е трябвало да станеш грамотен. В училище се учи това. Чакай ти, сега на тия години, щото си неграмотен, компютъра да те поправя...
Представи си, че искаш да прочетеш някоя книга, която я има само онлайн. Какво правиш?
Предпочитам някой друг да я прочете и да ми я разкаже. Не мога да стоя пред компютър и да гледам в него... Зверски ме заболяват очите. Просто не мога. Не бих я прочела на компютър.
Ако трябва да стигнеш до някакъв адрес в София, но не знаеш къде е - какво правиш?
Обаждам се на баща ми. Няма улица, която да не знае. Ако и той не знае се обаждам на приятел. Ако никой не ми вдигне, си купувам карта.
Не ти ли се струва по-лесно да влезеш в bgmaps и да намериш адреса?
Не. Предпочитам да си тръгна с картата и да си скитам по уличките. В Германия това ми беше адски любимо. Много е интересно. Така разгледаш страшно много улици, разхождаш се. А не така, виждаш точно къде ти е улицата и - бам с таксито от точка А до точка Б...
--------
Докато се чудехме какъв финал на интервюто да изберем се проведе следния разговор:
Аз: Ако искаш ще ти пратя интервюто по мейла да си го прочетеш.
Тя: Хахаха, е не, ще изчакам да излезе на хартия.
Enough said.
Капитал лайт
=======
:-) |
|
Въпроси/Отговори
