[Ky3Mu4]

Утре отивам да си пре-регистрирам колата в Кюстендил. Въпросът ми е следният:
Кое се прави първо:
1.Колата се регистрира в КАТ, след това в данъчното в Общината.
2.Първо в Общината и след това в КАТ.

Тъй като получих доста различни отговори, а искам да си спестя размотаването напред назад, моля някой с подобен на моят случай да ми отговори. Предварително благодаря!
_________________
"I'm a ink injected doodling machine. I am the rocker, I am the roller, I am the out-of-controller!"

[vrabchev]

Първо е КАТ, от където ще получиш талон и т.н с който след това се регистрираш в данъчното. Обратното няма как да стане в някои случаи, например при нов внос, понеже няма да имаш регистрационни номера ако не си минал през КАТ, а за да се регистрираш в данъчното трябва да имаш тези регистрационни номера.
_________________
www.vrabchev.com
www.slideman.net

[Ky3Mu4]

Благодаря Ви, г-н Врабчев!
_________________
"I'm a ink injected doodling machine. I am the rocker, I am the roller, I am the out-of-controller!"

[Ky3Mu4]

Сега попрочетох тук-там и при всички случаи ще се наложи повторно разкарване до общината:
1.Заплаща се "Местен данък" - 2% от застрахователната стойност на автомобила.
2.Отива се в КАТ за регистрация.
3.Обратно в общината за регистрация за данък.

Пожелайте късмет, че то и времето се очертава някакво акано утре...
_________________
"I'm a ink injected doodling machine. I am the rocker, I am the roller, I am the out-of-controller!"

[Zing]

и не пуши в колата или по улиците, да не те окаушат :)

[sumo]

Успех!
_________________
i.am.troll

[mim]

тия 2% едно време се плащаха при нотариуса
може да има опция да се платят на банковите гишета и в кат, без да ходиш до данъчното
_________________
и един шоколад увива мармота в станиол

[velinov]

Кузмич, защо Кюстендил? Не, че някакъв проблем, но в София тенденциозно се спират коли с по различна регистрация от софииска. Поне това е моя опит. Последно се мъчеха да ме изкарат, че съм минал на червено на кръстовище където знам, че светофара не е работил през близките шест години, тъй като по случайност съм живял в района седем. И другото важно нещо - черен джип винаги има предимство. :)))

[dimarinski]

[VirenEngel]

а аз ти препоръчвам ако ти е първа кола ... въобще да не ходиш в общината ... карай си я така
_________________
CREOZON

[TchudO]

номера на Енджъла става и с 3 -та подрет твоя кола :)
_________________
Кой е най-високо летящия бозайник?

КАТЕРИЧКАТА НА СТЮАРДЕСАТА

[VirenEngel]

[vnnikolov]

[RG®]

То и във Варна са плашат кат видят ТХ..., щот мислят, че е Техеран, па то е Texas...

:-)

[Ky3Mu4]

Хора, такъв кошмар беше всичко, че не знам откъде да започна... Историята накратко/ ще си спестя лирическите отклонения/:
Трябваше да тръгнем в 8:00 сутринта, оказа се че акумулаторът е паднал, опитът да запалим с кабели не стана - говедото дето съм си купил иска много ток, МНОГО. Купихме акумулатор - 166лв, сложихме го, тръгна. Заредихме нафта за 90 лв., винетка за 10. Излязохме от София към 9:30-10:00 с уговорката, че с каръка дотук - натам само хубави неща... хаха... да бе. Пристигнахме в КАТ Кюстендил - тъй като исках да съчетая получаването на шофьорската си книжка с регистрацията, отидох на гишето за получаване на свидетелства. Имаше 3-ма души общо, явно отнемаше време, накрая една от госпожиците се смили над мен и ми поиска личната карта. Почна да щрака по клавиатурата, донесе ми документите върху които най-отгоре се мъдреше книжката и талона. УРА!... не съвсем. Опита се да принтира нещо, 1-2-3 опита... нъцки. Почнаха да си комуникират с колежката. "Изчакайте 2 минути!" Ок. Седя, чакам. 15 минути по-късно - аз:"Какво става, проблем?", "Да, проблем с компютъра, тъй като сте роден в Руската федерация, ми дава грешка че името е прекалено дълго и не може да се разпечата." Недоумение... "Е, и сега?" "Ми чакаме от София да оправят проблема. Но не мога да ви "връча" документите, докато не оправят от София проблема." "ММММ, кога ще стане?" "Ми елате следобяд!" "Кога следобяд?" "Към 3-4."
Диалогът беше дълъг, опитах да обясня, че трябва да регистрирам и колата и че си имаме и други ангажименти, и че съм си платил за 10 дневен срок на издаване на документите... Скараха ми се, че споря с тях и нищо не могат да направят... Недоумение х2
Отиваме да попълним декларацията за колата, нервите ми са на предела, псувам много, МНОГО...
8лв. за монтиране на номерата, ок - отиваме на "канала", още 4-ри коли чакат, вратите са затворени, цари мълчание, някой пуши. Говоря по телефона с приятелката ми, опитвам се да й опиша ситуацията. Псувам! Обадих се на един добър приятел да помогне. Ще пропусна тази част, тя беше единственото позитивно нещо в целия ми скапан ден. Оправихме книжката, вече е в джоба ми, но не й се радвам. Отиваме на канала, вратата се отваря... "Гранд Чероки", ни сме. Ура!... но, не съвсем. Малко човече със сива престилка и надменен поглед ни мери от глава до пети - явно се затруднява с мен, но му давам време. "Тука да попълните документите." Пишем...
"Така, номер на рамата... Къде е?" "Тука на стъклото." "Мне, трябва да вдигнете задните седалки." "Мммм, ок." Човечето гледа с един фенер и огледалце. 10-тина минути по-късно... "Отворете предният капак." "Така, номерът на двигателя... Ама не се вижда?" "Как не се вижда?" "Ми не се вижда, само първите две цифри и останалото е ръждясало!" "Отивайте да ви го изчистят и после пак тука." "Ама как, къде..." "Ми намерете сервиз, и някой да ви го почисти." "Ама как сервиз..., няма ли начин?" "НЯМА!" Човечето се врътва сърдито и отива да "оправи" един негов приятел, който току-що е вкарал Пасат-а си от противоположната страна на канала. Гледаме се с моя приятел, виждам го как псува... /Само да спомена, че той дълги години се занимаваше с вкарване на коли от чужбина и се е нагледал на всичко... до този момент./ "Ми айде да търсим сервиз." Качваме се и потегляме... псувайки. Намираме сервиз - "Така и така, ще регистрираме колата, не се вижда номера." "Ей там, в другата част, питай за Васко." "Мерси." Намираме го: Васко е леко мургав, но не неприятно, доста словоохотлив и готов да помогне. Пъргав като маймунка, скача на джипа и почва да търка с каквото намери. 15-20 минути по-късно, номера се вижда и без фенер, сякаш току-що е щампован. Васко е щастлив от 20-левката и ни кани на кафе следващия път като дойдем. /Да бе, да.../ Появява се един симпатичен ром с тарамбука под мишница: "Бате, дай 1,50 да се прибера дома, а?" Давам му 2лв. с надеждата, че благословията му ще пречупи лошия късмет който ни гони. Тръгваме на обратно, сърцата ни тръпнат - пристигаме, опашката се е увеличила, а вратите пак са затворени. Набутваме се почти отпред, въпреки че яки момчета с много дебели вратове ни гледат лошо, но ние ги гледаме още по-лошо. Чакаме. Чакаме. Чакаме. Мммм, чакаме. "Моля да преместите джипа, за да влезе тоя ТИР." Нема ядове, местим го и се озоваваме най-отпред - чувствам се малко гузно, но не прекалено. Вратата се отваря, вече е 16:00. "Вие за номера ли бяхте?" "Ми, да /не точно, но/, за номера сме." "Вкарайте колата отпред." Вкарваме. Малкото човече го няма, разни "работници" пушат цигари, пият кафе и си клатят краката. Човечето се появява и пуска няколко "дебелашки" шеги на колежките от КАТ. Той е шефът, всички трябва да го знаят. Е ние го разбрахме... макар тайно да си мечтаехме да останем насаме с Човечето, в тъмна алея и с цяла торба с остри предмети и каса бира. Помечтахме си бая... Както и да е... За статистиката, почти 17:00 е, от сутринта са минали 3 коли официално и не знам колко си по "баджанашки"... Стоиме и чакаме. "Хм, тая кола какъв цвят е?" "Виолетов" "На мене ми изглежда тъмно син!" "Ми виолетов е по документи, тука от светлината изглежда малко по-син." "Абе, даже ми изглежда кафяв!" Недоумение х23631723 "Ми що не го пишете червен, направо?" Тъпата ми шега успява, усещам как се доближавам душевно с Човечето, почти ме харесва, но не съвсем. Разни "работници" продължават да се "трудят". Разговорите се въртят около развалената кафе-машина и как нямало вода за кафе... Отиваме за номерата. "Ще трябва да изчакате малко, защото принтера не работи." От гърдите ми се изтръгва някакъв звук, опитвайки се да се засмея. "Че ние цял ден, чакаме, свикнахме вече, хаха." Девойката ме гледа, опитвайки се да прецени дали не прозвуча обидно. Чакаме, 30 минути по-късно ни дават номерата, талоните - отиваме да ги сменят. Някак си нещата се случват много бързо, "Готови сте." "Давай качвай се." "Сега вече можеш да се радваш."
Не ми е радостно, нито за книжката, нито за колата - обидно ми е и ми се спи.
_________________
"I'm a ink injected doodling machine. I am the rocker, I am the roller, I am the out-of-controller!"

[Ky3Mu4]

Между другото, в книжката ми пише "Руска фед." Явно това е било решението ;)
_________________
"I'm a ink injected doodling machine. I am the rocker, I am the roller, I am the out-of-controller!"

[Ky3Mu4]

[sumo]

Леле, човек, аз във вторник чаках 1 час в Софийския КАТ за талона и се поизнервих, а ти цял ден. Ужас!
_________________
i.am.troll

[жапанкъ]

пфффф.. умрях си да се хиля, мнол хубав разказ! евала! язък ти за мъките, разбира се.. но си е заслужавало по много причини:

1. сътвори това хубаво есе
2. платил си тежката цена предварително. сега те чака хубавото, ще видиш.
3. аз много се смях
4. имаш какво да разказваш на внуците
5. може би, докато са те мотали там да чакаш, по пътя, по който си щял да минеш са станали 5-6 катастрофи с краен резултат мъртви шофьори. може би, това ти е спасило живота.
6. установил си, че си далтонист :):):)
_________________
www.grozen.com
grozen ent. fb page

[LoveHate]

глезотии...
_________________
V2&V8 forever